Кой ги обича или мрази
Според съвременни психолози, тотемизмът, дошъл до нас от дълбините на вековете, съвсем не е излязъл от мода, а е мощна сила, влияеща на хората.
Видимо връзката на съвременния човек с животното вълнува доста изследователи на човешкия характер и не им е достатъчно да приемат, че хората просто се нуждаят от успокояващото действие на присъствието на животно у дома.
В търсенето си те са открили интригуващи личностни различия у стопаните на кучета и котки, например. Ние се отнасяме с доста резерви към подобни разделения и квалификации, дори само заради факта, че обичаме и притежаваме и котки и кучета едновременно и със сигурност не бихме казали, че обичаме повече лаещият или мъркащият си любимец.
Но когато става дума за човешките емоции и неосъзнати стремежи, кой би могъл да каже, че е разгадал тайните им? Все едно, опитите продължават.
Според Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, желанието да се отъждествяваш с някое конкретно животно има дълбоки корени в човешкото подсъзнание. Такова желание той нарича тотемизъм и отбелязва, че в някои общества то приема форма на религиозен култ.
Фройд предположил, че хората, изповядващи тотемизъм, се опитват да се сдобият с определени психически или физически свойства, които, според тях притежава едно или друго животно.
Проявления на тотемизъм може да се забележи в китайското бойно изкуство кунг-фу, движенията в което, в зависимост от една или друга школа, са сновани на движенията на различни животни: тук се копира ловкостта на котката, стремителността на тигъра, хитростта на маймуната, упорството на ловуващата богомолка, бързината на реакциите на змията и още и още…
Привържениците на тези различни бойни стилове, се опитват да имитират както движенията, така и темперамента на своите тотемни животни.
И така: Двама калифорнийски изследователи, са изучавали личността на 200 мъже и жени на възраст от 18 до 70 години.
Те събрали информация за техните субективни предпочитания към едни или други домашни животни. След анализ на резултатите, станало ясно, че
Кучкарите твърде съществено се отличават от Коткарите
В същото време 48% от собствениците на кучета казали, че обичат малки деца, а при коткарите този процент е едва 30.
Когато ги попитали за отношението им към тийнейджърите, 30% от „кучкарите“ отговорили, че с удоволствие прекарват времето си в тяхна компания, докато „коткарите“ са двойно по-малко.
Мъжете, които имат котки, считат себе си за по-автономни, по независими и уверени, отколкото мъжете с кучета.
При оценка на способността да влизат в контакт с противоположния пол и да ухажват обекта на интереса си и мъжете и жените, които имат котки, получили по- нисък бал, отколкото стопаните на кучета.
Същото е положението и когато става дума за желанието им да участват в делата и проблемите на други хора.
Собствениците на кучета получили по-високи балове в категория ниво на агресия, докато жените, които отглеждат котки показали резултати под средните за пола им.
На езика на психоаналитиците това означава, че мъжете кучкари, а и жените, ще заявят своите чувства и намерения ясно и директно, което често се приема като някакъв вид силов израз, докато особено жените коткарки ще имат диаметрално противоположен маниер на изразяване.
Последните също така били оценени по-ниско от средното в категорията „доминиране“: това означава, че те по-скоро няма настоятелно и видимо да се борят за себе си, както е и малко вероятно да използват своя шанс в бизнеса или в професионалните взаимоотношения.
(продължава)
