Портретът на „коткарите“, нарисуван по данни от това изследване, значително се отличава от образа на типичния стопанин на куче.
Изводът е, че хората, предпочитащи котки, са по-склонни да бъдат независими и индивидуалисти.
Те, като правило, са свободолюбиви индивидуалности, изглеждащи в очите на останалите някак особняци и разчитащи изцяло на собствени сили, докъдето им стигат.
Но от друга страна, на тях им е по-леко да си пробиват път в този свят, доколкото те са свободни от ограниченията, налагани от обществото и, избягвайки конфронтацията, пускат в ход хитрост и всевъзможни уловки.
Сблъсквайки се с враждебност и агресивност, те вероятно заемат позицията на пасивно съпротивление, изчаквайки времето за изненадваща контратака.
Стопаните на кучета, от своя страна, са по-зависими от другите и предпочитат да бъдат въвлечени в дела на окръжаващите ги. Те открито и самоуверено се изправят пред проблема лице в лице.
Тези хора не отстъпват и педя от своите убеждения и ще се сражават до край, ако ги предизвикате.
В повечето ситуации те усещат потребност да доминират над другите. Много бурно реагират на всякакви опити за покушение на техните права.
Ето до такива изводи за личностните характеристики според избора на домашен любимец са стигнали психолозите. Наистина, не е трудно да забележим, че основните характеристики на личността на коткарите съвпадат с характеристиките на самите котки.
Както казва известният етолог Конрад Лоренц, „Котката – тя не е социално активно животно, тя не е пленница, просто това е независимо същество със статус, почти равен на моя, същество на което му се налага да живее на същото място, където живея и аз.”
Редърд Киплинг блестящо описва това чисто котешко стремление към независимост и самостоятелност: „Най-дивото от всички диви животни – котката. Тя ходи сама и само там, където тя иска!”
По този начин хората, които обичат котките, изглежда се идентифицират до такава степен с тях, че постепенно биват проникнати от уникалния характер на това животно, оставящо отпечатък в техния живот и възгледи.
Ако всичко това ви изглежда несъстоятелно, спомнете си как стремително и необичайно агресивно болшинството от любителите на котки се нахвърлят на някого, който обижда любимеца им. Често домът им е украсен с картини, плакати, календари на котки, изобразяващи различни настроения.
Психолозите намират, че „коткарите“ са три пъти по-активни от кучкарите в това отношение. Изследване на лондонски книжарници само потвърдило това: средно на всеки 4 плаката, изобразяващи котка или котенца, се пада само един със куче.
В по-далечни времена поклонниците на котките имали подобно отношение към обекта на своето обожание, обзавеждали домовете си със скъпи картини и статуетки на котки, а в случай на нападение защитавали свещеното животно така яростно, както и децата си.
Котките – кой и защо ги обича?
Котката е символ на женственост и независимост. Образът на жената, поне в близкото минало, беше възприеман като леко загадъчен, грациозен, нежен, изпълнен едновременно с чувство на приятна отпуснатост и усещане за нейната хищна природа.
Котката е второто Аз на жената с котка, затова да не обичаш котката и е все едно да не обичаш самата нея. Котараци обикновено гледат жени, които хармонично съчетават в сече си достойнствата и на двата пола.
Добра и умна, женствена и делова, мила и последователна в достигането на целите си.
За старите моми пък котката заменя несъществуващото дете. Котката има нужда от грижи и ласки, непослушна и своенравна е като дете.
Необвързаната жена с котка се отнася към мъжете с недоверие, а в по-близки отношение се впуска доста неохотно.
Малкото дете обича котките, защото те приличат на запечатания в нашата генетична памет образ на майката – нежна, топла, мека и ласкаво мъркаща.
Обичащият котки мъж признава правото на жената да бъде независима.
Но пък застаряващ мъж, който си взема котка си е абсолютно самодостатъчен и едва ли някога ще се зажени – това е заклетият ерген.
Кой ненавижда котките?
Ненавистта към котките е сигнал за антипатия към женския пол като цяло. Много по-изявена форма, когато става дума не просто за недолюбване на котките, а за патологична непоносимост към тях, има свое понятие – коткофобия.
И тя често се проявява при силни на вид мъже, които отчаяно се борят със своите скрити хомосексуални наклонности, твърдят психоаналитиците. Те живеят с жена, но буквално се задъхват от неприязън и омраза при вида на нейната котка.
Този случай се нуждае определено от лечение, за да се стигне до същността – от какво всъщност този мъж се страхува и какво ненавижда. Но това е вече друга история.
Ако жена ненавижда котките, това означава, че тя отрича своята женска природа и се бои да проявява своята независимост и личност.
(продължава)