След като преминах през цялата гама емоции, свързани с безотговорността и жестокостта към кучетата (в конкретния случай), изпаднах в пълна дупка: наистина, нищо не може да се направи повече.
В това състояние пребивавах около ден. Стана още по-мрачно. Приятели заподозряха, че съм изпаднала в депресия. Погледнах навътре в себе си, не открих такава. Но открих, че няма начин да се откажа и реших да преподредя нещата.
Започвам оттук:
Моят гняв към насилниците няма да ги спре, само ми отнема време и сили.Не очаквам друг да го направи вместо мен.Мисля, че ще е проява на незрял оптимизъм да се надявам
Че хората, които мразят кучетата ще ги обикнат
Че безотговорните ще станат отговорни
Че садистите ще се превърнат в ангели
Че държавните органи ще проработят
Направих бегла ретроспекция на всички мои дейности в тази посока, защото доскоро си мислех, че нещо правя.
Установих, че съм изчерпила всички възможни варианти – участвах в дружества, после са махнах от всички, писахме програми, участвах в протести, пусках сигнали до прокуратура, ходих да давам показания в полицията.
Прибирах кучета и им търсех дом, в квартала и не само, което успеех да хвана водих в клиника за кастрация, храня, оставям вода, пиша за кучетата и отношението ни към тях от 93-та година, създадох клуб по порода, за да бъде регламентирано развъждането, пращам пари за кучета в беда, плача от безсилие, давя се в гняв и ярост.
И познавам лично поне 100 души, които се въртят в същия омагьосан кръг.Затова реших да се отдам на действаща пропаганда.
Помните ли какво беше това геометрична прогресия? Работи.
Няма какво да си губя времето да обяснявам на стрина Пена, че да удави кученцата в реката е действие, наказуемо от закона, нито колко по-добре ще и бъде кучката и да не ражда през 6 месеца. Нося кутия бонбони, усмихвам се очарователно, мятам кучето в колата и после и го връщам. И така от нейния двор само за 1 година 12 кученца по-малко.
Знаете я тази сметка с пирамидата. Докато чакам Законът да проработи, ще стане като в Румъния…
През лятото в едно градче гледам една болонка се разхожда по тротоара, неин си е. И около нея вече се въртят 4-ма ухажьори.
Жената си полива цветята, аз се възхищавам на болонката и питам дали и другите кучета са нейни. Тя става словоохотлива: разгонена е, казва, затова са тук, предния път роди 4 и ги раздадахаме, ама сега не знам какво ще ги правя?
Много мила жена, наистина се кахъреше.
– Вие не искате да имате кученца, значи? – питам я аз
– Не, какво да ги правя.
– Ами кастрирайте я, казвам. – Ако искате ще ви помогна.
Тя ме поглежда и казва: Хм, не сме се сетили. Сина се познава с ветеринарния, сега ще го изпратя да говори с него.
Да, знам, че сте стигнали до това „прозрение” отдавна. Но изтощението е на път да ни пребори.
Затова да започнем отначало – ако нямате време и възможност да лекувате и задомявате нежелани кучета, ако нямате пари да изпращате дарения, можете да отделите 4 дни в годината, за да кастрирате 4 кучета. Започнете с тези на съседите и роднините.
