Оригиналното име на породата е Гонче на Сент Хуберт, но по-познат е с името блъдхаунд.
Страна на произхода: Белгия
Оригинално име: Chien de Sent Hubert
Други имена: Bloodhound, Flanders hound, Ardennes hound
Валидният в момента стандарт е от 12.07.2002, породата е записана под N° 84 в FCI. Принадлежи на Шеста породна група, Секция 1: Обонятелни хрътки, без работни изпитания.
Това много едро ловно куче има древен произход, като е било основно развито и подобрено като порода в началото на IX век от монасите от Манастира Сент Хуберт в Ардените (Свети Хуберт е светията закрилник на ловците). Породата е била поддържана и пазена там до 1790 година, докато Уилиям Завоевателя не я отвежда в Британия през XI век и е наречена Блъдхаунд заради способността на тези кучета да следват кървава следа. А може би и защото е била използвана и за лов на хора според преданията. В Германия я наричат Лейтхунд или Лийзхаунд.
Гончето на Сент Хуберт е най-известният прародител на повечето днешни ловни породи, ловуващи със нюх, т. нар. обонятелни хрътки или гончета. Белите гончета Сент Хуберт били кръстосвани с италиански пойнтери, от което резултатът били Белите кучета на Краля (Chien Blanc de Roy). Тази порода изместила Сент Хуберт гончето и формирала големите глутници ловни кучета на кралете във Франция от Франсоа I до Луи XIV.
Характер, специални умения и тренинг
Блъдхаунд е далеч от мързеливото куче на верандата, както често се изобразява. Той може да проследи човек на километри и го е правил много пъти. Като малко кученце е много активен, оставен без надзор може да дъвче всичко. Клетката за спане или като негово лично пространство е важна покупка, която трябва да направите заедно с покупката на вашето малко кученце. Добре ограденият двор също е необходимост. Блъдхаундът ще следва мощния си нос, където и да го отведе: това включва улицата или много километри от дома. Така че го дръжте отблизо. Освен това е отличен в копаенето, за да избяга.
Той е деликатен в общуването, което го прави чудесен за деца и семейства. Ще реагира по-добре на добри думи, отколкото на груб тон. Блъдхаундът обича храната и това може да е най-добрият начин да го обучите. След като разбере каква е наградата, е по-вероятно да очаква с нетърпение сесиите. Добрите маниери на каишка са съществена част от обучението и той трябва да бъде на каишка всеки път, когато излизате.
Първоначално използвано като куче за лов на едър дивеч, гончето на Сент Хуберт се специализира много успешно и за лов на диви свине и мечки. Когато задълго не е било използвано за лов в глутница, то става куче за преследване пар екселанс. Много опитно е в проследяването на кървавата следа на ранения дивеч. Смело, неуморно, упорито, твърдо куче, решително и уверено в себе си. Много често използван като полицейско куче за откирване на следи на жертви или престъпници.
То е чудесно обонятелно ловно куче. Може и да не е много бързо, но няма друго куче, така непреклонно в преследването на плячката си. Мъдър и послушен, той притежава прекрасен глас. Любвеобилен, внимателен и спокоен, става за чудесен домашен любимец. Недоверчив е към непознати, но не е агресивен, което го прави и чудесно куче пазач. Нуждае се от търпеливо, но твърдо обучение. Грубото отношение към него може да го превърне във враждебно и опасно куче.
Грижи
Независимо от големия си размер, това куче лесно се адаптира към живот в града, но с изискването за по-голямо пространство и движения. За козината е достатъчно редовно изчеткване.
Общ вид: тежко, масивно, царствено. Най–внушителното от всички ловни кучета работещи с нос. Импозантна, бавна походка.
Глава: едра, но не широка. Висок, изпъкнал череп, с ясно изразен тилeн връх. Има много бръчки и гънки по главата. Устните са дълги и висящи, челюстите широки и дълги.
Очи: относително малки, с цвят на тъмен лешник, силно увиснали долни клепачи, с тъмночервена конюнктива.
Уши: ниско поставени, много дълги, обърнати напред, достигат до челюстите, като са леко прегънати.
Тяло: широко и дълго, с дълъг, добре замускулен врат. Добре развита предница, широк и дълбок гръден кош, леко повдигнат нагоре. Широк и много здрав гръб, солидни слабини.
Опашка: носи я елегантно завита над горната линия, но никога не опира в гърба.
Козина: къса и сравнително твърда по тялото. Мека и копринена по ушите и черепа.
Оцветяване: черно и жълтокафяво (най-ценения вариант), плътно жълтокафяво, кафяво и жълтеникаво. Черни участъци трябва да формират седло на гърба и да се появяват по хълбоците, над врата и на върха на главата. Бялото не се толерира.
Размери: идеална височина мъжки – около 68 см, женски – около 62 см. с толеранс 4 см. повече или по-малко
Тегло: от 46 до 54 кг. за мъжките, 40 до 48 за женските .
