Мит или реалност?
Има много грешни концепции за лекарствата, които са използвани за повлияване на агресивността на кучето. Ние какво знаем по темата:
1. Лекарствата не влияят директно и не лекуват директно агресивно поведение.
Те биват предписвани, за да лекуват скритите състояние на кучето, които са свързани най-вероятно с проявите на агресия. – това със сигурност означава, че вие трябва много внимателно да сте наблюдавали вашето куче, кое отключва тази реакция, места, хора, събития, шумове…миризми, всичко – да можете да обясните точно и безпристрастно как точно е пораснало кучето – среда, проблеми във възпитанието….
2. Ако вашето куче не се нуждае от тях, т.е. няма никаква биологична нужда то те тогава няма и да действат.
3. Ако вашето куче се нуждае от тях, тогава те ще му помогнат да остане по-спокойно, да не изпитва страх и да бъде в подходящата кондиция да учи, защото вие със сигурност трябва да предприемете корекция на поведението.
4. Тези медикаменти рядко могат могат да елиминират симптомите на агресия без да се работи и с други методи за корекция на поведението.
5. Медикаментите няма да променят личността на Вашето куче и неговия характер.
6. Правилните медикаменти няма да го притъпят усещанията му, нито ще го дрогират.
7. Тези медикаменти не действат като магична пръчка
8. Не придизвикват зависимост
Независимо от лекарството, лечението трябва да бъде адресирано към определен компонент от агресията на животното.
Редовни упражнения и подходяща програма неминуемо трябва да съпровождат този процес. Медикаментозното лечение не е мигновено, има нужда от време преди лекарствата да подействат и това обикновено трае до 2 месеца и, в зависимост от тежестта на проблема, приемът трябва да продължи минимум 6 месеца.
По време на лечението ветеринарният лекар трябва да прецени кога е необходимо дозите за прием да се увеличат или намалят.
Това означава, че ще се започне с малки дози, които с времето ще бъдат увеличавани или пък обратното – с времето ще бъдат редуцирани. Странични ефекти могат да се получат във моментите на промяна на дозировката.
Също така, споделяйки вашите наблюдения върху животнто с вашия ветеринарен лекар, той ще прецени дали товапредизвиква перманентно опиянено състояние у животното, което в никакъв случай не е от полза за лечението.
Като начало един тест за съответното лекарство е добра идея, защото ако ще го взема, това ще бъде доста дълъг период. Какво точно лекарство и по колко – зависи изцяло от всеки индивидуален случай.
Което значи преценка на симптомите и проблемите, които идват от едно агресивно поведение, генетика и психологическите характеристики на конкретното куче.
Ето и някои от най-разпостранените и използвани лекарства за лечение на кучета, които проявяват агресивно поведение.
Това е само предложение, вашият ветеринар е този, който ще определи кое е най-добро за кучето ви.
• Amitrptyline HC1 (Elavil)
• Fluoxetine (Prozac)
• Sertraline (Zoloft)
• Clomipramine (Anafranil)
• Buspirone (BuSpar)
• Propranolol (Inderal)
