Прокрадващите се все повече становища, че домашното куче може би съвсем не е животно на глутницата са твърдо оспорвани от множеството професионалисти в областта на кучешкото поведение, но истината е, че кучето, живеещо в плен в семейството, е изключително недостатъчно проучено същество.
Да се твърди, че кучето недвусмислено е животно ориентирано към глутницата единствено и само заради неговия вълчи произход или че от тази гледна точна то приема и човешкия собственик като част от своята глутница, е по-малко или повече въпрос на предположения, отколкото на сериозни проучвания, твърдят противниците на теорията , че домашното куче се изживява като член на глутница.
Авторите на тази теза твърдят, че в това отношение има по-скоро несвързани проучвания и погрешно насочени разсъждения. Както и теорията, че ако ние се провалим в това да заемем ролята на водача в глутницата, нашето куче ще разпознае това и ще почувства необходимостта самото то да заеме тази отговорна позиция, е несъстоятелна, твърдят те.
Това е много объркващо
За обикновения собственик на куче, който години наред е изграждал тази представа, дори не е успявал да постигне това водачество, но цялото му разбиране, всичките му усилия са настроени на тази честота.
А ако не е така, как е тогава? За да успеем да разгадаем и аргументираме социалното поведение на кучето, ние трябва да изоставим тази теория и да възприемем нов поглед върху нещата.
Тази позиция сякаш обръща тотално нашите представи за обучението и взаимодействието с нашето куче, тъй като винаги са ни учили, че за да го контролираме трябва да имаме неговото безусловно уважение и да сме негов водач.
Този постулат не подлежи на обсъждане, само фокусът е изместен.
Стратегията на дивите вълци е цялата глутница да стои заедно и заедно да ловува за по-едра плячка, така че всички да имат храна и да имат шанс да оцелеят.
Тази стратегия изисква отделните индивиди да имат мирно съвместно съществуване и връзки едни с други. Това предполага комуникация, лишена от конфронтация и високо ниво на социално самосъзнание с индивидите, които се координират и кооперират, правят компромиси помежду си с цел да останат живи и да са добре.
При дивите вълчи глутници, храната с висока хранителна стойност често предполага и разходването на по-голямо количество енергия. Така че освен когато ловуват, те пазят своята енергия, а не я пилеят.
Например, вълците се стремят да поддържат по-скоро контрол върху храната и териториите където се размножават, отколкото да патрулират фиксираните граници или да се бият, всяка вълча глутница вие, за да сигнализира своето присъствие в това пространство.
Като правило, отделната вълча глутница стои в страни от пътя на другата.
(продължава)
