Популацията намалява с всеки изминал ден и породата е застрашена от изчезване.
В Гренландия ще намерите само една порода впрегатни кучета – гренландското куче. Това е една от най-чистите и изолирани породи, тъй като кръстосването им с други породи не е разрешено. Тези прекрасни работни кучета са много търпеливи и много красиви – от носа до опашката.
В Гренландия сега отглеждането и притежанието на кучета за впрягове с шейни е разрешено само в Източна Гренландия и северната част на Западна Гренландия. През по-голямата част от годината няма достатъчно сняг на юг от Полярния кръг, което означава, че кучетата не могат да бъдат активни за дълги периоди. Поради тази причина те могат да бъдат държани само в районите с по-дълга зима, тъй като неактивното гренландско куче обикновено е всичко друго, но не и приятелски настроено и може да бъде опасно особено за децата.
Агресивни ли са гренландските кучета? Да, и трябва да покажете уважение към тях. Те не са непременно опасни, но най-близките им роднини са вълци; те със сигурност не са кучета за в скута и за галене. Това е силно и жилаво работно куче, което не обича фамилиарнечене с непознати.
В света има пет основни северни породи кучета за впряг в шейни: гренландското куче, сибирското хъски, самоед, аляски маламут и новият тип хъски – аляско хъски.
Що се отнася до популацията на гренландското куче – като цяло наблюдаваме сероизно намаляване на броя им. Това е много жалко, тъй като това красиво животно е голяма част от гренландската култура.
Стремглавото намаляване на популацията се дължи главно на следните причини:
- Използването на моторни превозни средства ги прави излишни в контекста „транспорт“ в някои райони. Климатичните промени намаляват количеството лед и сняг и шейните не могат да се използват толкова много, колкото преди. Като цяло необходимостта да има голям кучешки впряг бавно отшумява.
- Цените на храните за кучета са се повишили, което оскъпява отглеждането на кучета. Индустриалните рибни отпадъци, които преди се използваха във фуражите, все повече се използват за консумация от човека, което означава, че хората трябва да плащат повече за храна за кучета
- Инфекциозни кучешки заболявания като кучешки парвовирус и чума са причинили смъртта на много кучета.
Не пропускайте Гренландското куче – сдържано, независимо и дистанцирано .
Въпреки широкото разпространение и огромния брой кучета като цяло, сред тях има генетични популации, които са в риск от изчезване. Една такава група е гренландското куче за впрягове, което живее в човешки общности на север от Арктическия кръг, както на източните, така и на западните брегове на Гренландия.
Предците на гренландските впрегатни кучета са докарани за първи път в региона преди близо хиляда години от племето Туле, които са предците на съвременните инуити.
Въпреки че при пристигането на викингите в Гренландия островът е необитаем, дълго време преди това там са живели хора. Преките предшественици на съвременните инуити пристигат около 1200-та година. В продължение на стотици години инуитите са единствените жители на Гренландия. Около 1200 г. нова арктическа култура – туле, пристигат от запад. Културата Туле вероятно възниква около 1000 г. в Аляска. Тези народи са гъвкави и ловуват почти всички животни на сушата и в океана. Все по-уседнали, те натрупват значителни запаси от храна, за да избегнат зимния глад.
Генетични проучвания, публикувани през 2015 г., установяват, че гренландските кучета не са отделна порода от канадското ескимоско куче, но че популацията се различава от сибирските хъскита, аляски тип хъскита и маламутите.
Аляското хъски не е призната порода, по-скоро е тип сибирско хъски. Тези момчета бяха отгледани от сибирски хъскита, като целта е да се получат физически по-издръжливи и трудолюбив хъски. В сравнение със своите сибирски братя, аляският хъски е по-висок, по-слаб и има по-голяма издръжливост. Това са щастливи кучета, които обичат всички. Те са много интелигентни и изискват много упражнения. Първоначално аляските хъските са били целенасочено търсена кърстоска от мъшери (състезатели с кучешки впрягове с шейни) от различните кръвни линии на местни инуитски кучета. Някои от основните породи, използвани сега в развитието на аляските хъскита, включват ескимоското куче, сибирското хъски, грейхаунд и немския късокосмест пойнтер.
Популацията на гренландско куче е спаднала с 40% – 15 000 кучета по-малко от 2002 до 2016 г. И ако за много диви животни, изложени на риск от изчезване, увеличаването на популацията може да бъде много предизвикателно, то това е много по-лесно да се направи с домашни животни.
Ако кучетата са високо ценени, ще има силен стимул за хората да ги отглеждат. Както всички впрегатни кучета, гренландските също са ценени заради способността си да работят усилено и да пътуват на дълги разстояния. Много полярни и антарктически експедиции са използвали тази порода поради голямата им издръжливост и способност да изтеглят тежки товари през студени, сурови пейзажи (средната температура през зимата може да достигне -47 °C, при абсолютен минимум -70 °C). Връзката им с хората в продължение на хиляди години е създала уникална култура, която си заслужава да бъде запазена като част от идентичността на Гренландия.
Жителите са изключително горди от това, че имат жива култура на впрегатните си кучета и мнозина са разтревожени, че я виждат заплашена. Ако популацията на кучетата намалее твърде много, културата (такава, която е неразривно свързана с начин на живот, включващ отношенията между хората и кучетата) ще бъде загубена.
Ето защо официалните власти в Гренландия и Дания настояват за присъждане на защитата на ЮНЕСКО за световно наследство на уникалната ловна зона в Западна Гренландия от 4000 квадратни километра. Ако културата в района бъде официално призната за ценна, повишеното внимание (и евентуално финансиране) от останалия свят може да помогне на кучетата, които са толкова голяма част от тази култура – както в исторически план, така и в момента.
