От Николай Атанасов
Отношенията на служебното куче към човека са две. Към някои хора то проявява приятелско поведение, към други – неприятелско. Преди развитието на етологията като наука двоякият характер на нападението на служебното куче върху човека не е бил обясним.
Поради тази причина в кинологията се е очертал опитът да се квалифицират кучетата според нападателния или отбранителния инстинкт.
Като израз на отбранителен инстинкт се е характеризирало нападателното поведение на кучето против човека, независимо дали той е предизвикал агресивност или ловна страст.
Днес се знае, че двете причини трябва ясно да се разграничават, за да може характеристиката “отбранителен инстинкт” да има своя специфичен смисъл както за кинологията като цяло, така и в частност – за дресировката.
Агресивност и храброст.
Храброто (смелото) куче има повишен праг за задействане на отбранителното поведение, но само поради тази причина не може да се нарече агресивно.
Кучетата не могат да се разграничават на агресивни и войнствени, на агресивни и храбри, на неагресивни и войнствени и т. н.
В кинологията трябва да се наложи тенденцията самоувереното куче да има такива социални забрани, че нападение върху човек да се осъществява само при лична заплаха или при нападение над водача.
Това трябва да важи с пълна сила в тези случаи, когато кучета от служебни породи са включени в обществения живот.
В работата на водача на служебно куче постоянно има мигове, в които агресивното поведение на животното е надеждна опора в рискова ситуация.
Агресивното куче не е за страхливи, нерешителни, безпринципни или с нисък обществен морал хора, които биха го използвали за цели, разминаващи се от предназначението, за което то е обучавано !
Агресивност при здрави кучета и патологична агресивност.
Необходимо е да се прави разлика между тези две понятия. Вроденото поведение може да бъде повлияно от външни фактори до настъпването на патологична хипертрофия на агресивното поведение при защита на територията, на храната, изясняване на йерархическа позиция и др.
За наследствени увреждания могат да се приемат тези отклонения от нормалната агресивност, които се забелязват не само при конкретния индивид, но и при неговите братя, сестри и странични родственици, живеещи в различни условия.
Патологична агресивност се проявява и при някои заразни заболявания (бяс, токсоплазмоза и др.). Ако естеството на работа не изисква, агресивността на кучето не трябва да се повишава.
В същото време не трябва да се изпада и в другата крайност – отглеждането да е такова, че да потиска агресивността.
Агресивността при вълците и при кучетата
Когато се разглеждат агресивните прояви в природни условия, се наблюдава реагиране на един и същ дразнител по различен начин. Изменения в агресивността на вълците може да се наблюдава според годишното време.
Като цяло агресивността е по-малка през лятото.При домашното куче през лятото доминиращият индивид предизвиква по-ниско стоящият от него към игра. През зимата може да се наблюдава противоположно поведение – доминиращият проявява агресивност и се стреми към нападение върху по-ниско стоящия.
Както при вълците, така и при кучетата агресивността нараства и при двата пола по време на разгонването.
Ако в глутницата възникне враждебност между два нейни члена, тя се отразява и на останалите. Вълчиците са по-неагресивни от вълците, но когато в глутницата възникне конфликт с незаглушено нападение (истинско хапане) между две женски се наблюдават два пъти повече нападения, отколкото между два мъжкаря.
Агресивността нараства и в периодите на глад, но когато гладуването продължи дълго време, агресивността се снижава. Признаците на агресивност, открити при дивите представители на Сем. Canidae не могат директно да се пренесат при домашните кучета.
При доместикацията на кучето развитието на агресивността се спира на една недоразвита степен (фетализация) в различни функционални пространства по нееднакъв начин.
При наблюдения на Zimen (1971) степента на агресивност, с която възрастният кралски (голям) пудел защитава своята индивидуална дистанция отговаря на петмесечен вълк в същата ситуация.
