Всички улични кучета са изхвърлени домашни

Доста неща се промениха, но проблемът си остава в същите размери. Защо няма резултати? Защо все по-често чуваме за инциденти? Защо всъщност демонизираме кучетата?

Мисля, че вече е по-правилно да говорим не за „Бездомни“, а за „Домашни улични“ кучета. Защото тези, които бяха на улицата при стартиране на Програмата за кастрация, отдавна не са сред живите, новопоявяващите се биват кастрирани и не „произвеждат“ бездомни.

 

Изворът са домовете на хората, а не улицата

 

Проблемът със свръх-популацията на кучета тормози и трите лагера: мразещи кучета, обичащи кучета и хората по средата, които нямат пряко отношение, но често са потърпевши. Засега изглежда неразрешим, защото има тотален отказ за контрол в лицето на държавните институции.

 

Нелегитимни кучешки ферми, които „въдят“ на конвейер по 200 лева „парчето“, обяви в Нета колкото искаш – пак по толкова, кое оцелее – оцелее. На търговците не им струва почти нищо – кучетата са наблъскани в боксове, болни, глисти, кожни проблеми – кой го е грижа? Ваксини? Да му берат гайлето купувачите.

По дворовете кучета, които раждат на всеки шест месеца. Бебета – до контейнера или директно в реката…

Разплождане в гаража на съседски кучета, без идея къде ще отиде поколението. Но породата е модерна, ще се изкара някой лев…

 

Поредният пропуснат шанс

 

Вероятно си спомняте миналогодишната ПР-кампания със задължителните намордници. После обясниха, че това е фейк нюз, че не са имали това предвид. Каквото и да е било, то беше шанс да променим нещата към едно по-регламентирано и правилно отношение към проблема с участието на държавата.

Десислава Атанасова, депутат от ГЕБР:

„В момента всички собственици на кучета са задължени да ги извеждат на повод без значение от породата и килограмите, а в сегашното законодателство, което действа от 2005-та, е посочено, че всички собственици на агресивни кучета трябва да ги извеждат с намордник. Не променяме нищо в нормите, увеличаваме санкциите ако се води без повод – от 100 на 300, (…) както и ако собственикът води без намордник агресивно куче, от 100 на 1000 лева глоба“

Пак тя: „От понеделник сформираме работни групи, в които ще участват НПО, експерти, ветеринари и граждани, за да обсъдим всички становища, които постъпват в комисията по земеделието и храните и предложенията на народните представители.“

 

Участвахме, дадохме становища, направихме предложения по време на срещата, изпратихме ги на посочените ел. адреси, защото щели да ги обсъдят и да ги включат…Обосновахме се, повечето от присъстващите – все хора, които отдавна са в проблема – наблегнаха на контрола на точките от Закона за ветеринарно-медицинската дейност. По простата причина, че такъв напълно липсва.

 

Всички бяхме обединени от идеята, че трябва да се пресекат вредните практики на безконтролно плодене и търговия,  от необходимостта  да има ясни и ефективни санкции, от необходимостта от ясно определяне на понятието „агресивност“, което е в компетенциите на етолог. Но етолози също няма, въпреки че в Тракийски университет има такава специалност. Няма не защото никой не иска да специализира това, а защото обществото не се нуждае явно от такива специалисти и работа за тях няма.

От необходимостта органите, в чиито компетенции е този контрол, да бъдат санкционирани за това, че не си вършат работата.

 

Всичко остана до залата за разговори – управниците отчетоха дейност. Пошумя се, имаше медийни изяви и ПР-кампании, и … толкова. В крайна сметка  ето за какво пропиляха парламентарно време депутатите по темата:

„1000 лева глоба за разхождане на агресивно куче без намордник и 300 лева – за куче над 5 кг, което е без повод. Това предвиждат промените в Закона за ветеринаромедицинската дейност, които днес депутатите приеха на първо четене със 145 „за” и петима въздържали се.“

 

Няма воля за решаване на казуса

 

Никой не може да ни убеди, че държавата не е в състояние да регламентира и контролира нещо толкова публично и видно. Тук в тези схеми олигарси няма, лесно може да ги пресече.

Ние винаги сме настоявали:

 

Да се забрани, контролира и наказва плоденето на кучета в кучешки ферми.

Това са места, в които няма елементарни условия за отглеждане на здрави и психически устойчиви кучета. Голяма част от кучетата по улиците и по новините са плахите, неустойчиви и несоциализирани животни, които после се превръщат в проблем и те идват от там. Малките се учат на социални навици в кучилото и до 60 дневна възраст те трябва да са с майката и другите малки. Собствениците на подобни ферми могат незабавно да понесат глоби и наказания по Закона за жестокост към животните и по Данъчния също, защото това е е пар екселанс – търговия.

 

Да се забрани, контролира и наказва нерагламентираното развъждане.

Хората, които правят това, продават основно през интернет-платформи. Те много лесно могат да бъдат идентифицирани и наказани по съответния законов ред.

 

Да бъдат описани и контролирани кучетата по дворовете.

Кастрираните кучета са освободени от данък според сега действащите наредби. За другите се плаща. Да, ще каже някой, тия бедни хорица, едва свързват двата края…остава и данък за кучето да плащат. Има решение – има много кампании за безплатни кастрации -нужно е да направят малко усилие, много организации, доброволци – също. Със средствата от реални глоби, общините могат да поемат ангажимент за безплатна кастрация на кучетата на възрастни хора и хора в неравностойно положение.

Нищо сложно, нищо трудно, но трябва да се работи. А защо да се работи, като може да се скатаваш и да си получаваш държавната заплата (с извинение към работещите, които си я заработват!).

Осиновете куче от приют или купете от легитимен развъдник – няма друг правилен начин.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още