Волпино италиано и германски шпиц

Шпицовете – една голяма компания от средни до дребни кучета, със северно излъчване и буен темперамент, всички те – от северни до азиатски – с чудесна обемна, двойна космена покривка, с остри муцуни и малки изправени уши, с внимателен израз на най-често бадемовидни очи,  с богато окосмена опашка, носена завита над гърба, енергични, самостоятелни, умни и шумни.

На тях има посветена цяла Породна група по класификацията на FCI – Група 5, която включва Северни впрегатни кучета,  Северни ловни кучета,  Северни кучета пазачи и пастирски,  Eвропейски шпицове,  Aзиатски шпицове и близки породи.

Много от породите шпиц са възникнали и винаги са били отглеждани в суров арктически климат, произхождат основно от Скандинавския полуостров,  Русия и Северна Америка. Клиновидната форма на главата им (думата „шпиц“ на немски означава „заострен“) помага за затопляне на студения въздух, докато се вдишва и преминава през носната тръба. Те също имат двойна космена покривка, която им помага да запазят топлината на тялото в  суровите атмосферни условия .

Няма твърда  дефиниция за „шпиц“, смята се, че съществуват между 50 и 70 различни породи шпицове.

Що се отнася до техния темперамент, породите от типа шпиц са били отглеждани за работа и са силно интелигентни и активни. Задачите им варират от помощ на ловците да намерят дивеч, теглене на шейни с тежки товари до пастирски кучета на стада от северни елени.

Собствениците на породи шпиц са наясно с тяхната нестихваща енергия и знаят, че е задължително да се упражняват ежедневно с кучето си.

Днес ще се срещнем с две много подобни породи от типа шпиц. Това са Волпино италиано и Германски шпиц

Волпино италиано

Малката италианска лисичка е родена с инстинкт на пазач. Волпино изглежда много подобен на Германския шпиц и померанския шпиц.

В миналото е бил част от дворцовите палати. Микеланджело винаги през живота си е бил съпровождан от волпино италиано. И на другата страна на социалната стълбица – каруцарите в Тоскана и Латиум също са предпочитали компанията на това пухкаво приятелче.

Характер, специални умения и тренинг

Това жизнено, внимателно и много игриво кученце има много ярка индивидуалност. С децата се държи чудесно, много им е предано и обожава игрите с тях. Към непознати се държи дистанцирано и никак не се притеснява да вдига шум – лае здраво и това го прави жива аларма.Тъй като е доста шумен, лае много и със сигурност не е подходящо куче за тези, които обичат спокойствието и съзързанието в тишината. Край него винаги е веселба – с много буен, жизнен, весел и радостен темперамент.

Той може да бъде забавен по всеки повод, но също така знае как да бъде решителен, когато е необходимо. Волпино е куче, много привързано към заобикалящата го среда и семейството му. Много весел и много жив, винаги нащрек. От друга страна е много мил и има забележително чувство за хумор: обича да играе и да се „шегува“. Нуждае се от строго обучение.

Общителен с други кучета, ако е добре подбран по характер и добре социализиран, съжителства перфектно с други кучета, дори от същия пол. Особеността на породата е тази да се знае как да се споделят едни и същи пространства с по-големи кучета, защото той рядко си дава сметка колко е малък.

Подходящ е като първо куче. Разбира се, има своите изисквания, но се поддава на основен тренинг за послушание и никога не бива да се пренебрегва. Това е лесна порода, която е подходяща за неспециалисти, тъй като е игриво и привързано куче, без особени и трудни характеристики, присъщи на характера му.

Много лесно се адаптира като апартаментско куче, но козината му е повечко и се нуждае от често разресване. Важно е да знаете, че не бива да се къпе много често.

Общ вид

Малко и много компактно куче,  с балансирани пропорции. Походката е с много характерна дълга крачка.

Глава: подобна на пирамида. Черепът е яйцеподобен с окръглен череп. Стопът е добре маркиран. Носната тръба е сравнително дълга и права, муцуната е заострена. Устните са винаги черни.

Очи: средни по размер, широко отворени, цветът е тъмна охра. Клепачите са черни.

Уши: къси и триъгълни, както при останалите шпицове. Носи ги винаги изправени, обърнати напред.

Тяло: с квадратен формат. Гръдният кош е спуснат до лактите. Ребрата са добре извити, коремът е леко повдигнат нагоре, гърбът е прав, крупът се простира до линията на слабините.

Крайници: овални стъпала с черни възглавнички и нокти. Покрити са с много дълга козина.

Козина: рунтава, много дълга и стърчаща настрани, груба текстура. Косъмът по черепа е среден по размер, а по муцуната – къс. Много рошава по бедрата и по гърба.

Оцветяване: плътно бяло, плътно червено (среща се много рядко). Допустим е цвят шампанско.

Размери: мъжки – 27 до 30 см., женски – 25 до 28 см., Тегло: приблизително 5 кг.

Германски шпиц

Кучетата тип шпиц произлизат от древните торфени кучета от Каменната ера, минават през шпицовете от Неолита, за да достигнат до нас. Това впрочем са едни от най-старите домашни породи, произлизащи от лупоидните кучета на древността. Има няколко вариации на шпицове:

– Улфшпиц (вълчи шпиц), известен още като Кийсхунд, той е най-големият от шпицовете (45 до 55 см.)

– Голям шпиц (42 до 50 см.)

– Стандартен шпиц (30-38 см.)

– Малък шпиц (23 до 29 см.)

– Тоy шпиц (18 до 22 см.)

Кийсхундът става много популярен в Холандия, където именно му дават името, в чест на W.Kees, водач, който през 17-ти век повежда въстаниците срещу House of Orange. По-късно добива голяма популярност и в САЩ.

Малкият и той-шпицът били наричани още Pomeranian Loulou в Балтийския регион, където някои шпицове били развити като порода. Първият клуб за порода шпиц е Френски помераниан клуб, създаден във Франция през 1935 година, а 25 години по-късно се преименува Френски шпиц клуб. Малкият и той-шпицът са най-популярните и развъждани днес шпицове.

Те притежават общи характеристики, затова няма да се спираме поотделно на вариететите, а ще ги представим обобщено просто Германски шпиц.

Характер, специални умения и тренинг

Тъй като немският шпиц е малко куче,  може лесно да бъде наранено от прекалено бурни детски игри. Всъщност  Германските шпицове предпочитат да бъдат предимно сред възрастни или по-големи деца, които знаят как да играят нежно.

Тези кучета имат високи енергийни нива. Нужна им е поне една добра разходка от половин  до един час на ден с  активни игрови сесии. Наслаждават се на игри, в които могат да преследват играчки.

Тъй като са недоверчиви към непознати по природа, те са и много гласовити, така че може да лаят около хора, които не познават. Интелигентни са, но могат да бъдат и много упорити. Те се нуждаят от волеви, последователни уроци по общо възпитание.

Това здраво, жизнено куче е бдително, спокойно и независимо по природа. То установява здрава връзка със стопанина си и се превръща в много любящо, предано куче, като неговата любов става понякога твърде ревнива.

Смел, бдителен и внимателен към непознати, вълчият шпищ обикновено е прекрасен пазач. Има склонност към агресия към други кучета. Препоръчва се твърдо, търпеливо и последователно обучение в послушание.

Живот в градски условия е за малките вариетети, докато вълчи и стандартен повече обичат градината на село. Два пъти в седмицата изисква изчеткване на козината.

Общ вид

Компактно, здраво и стегнато куче с елегантен силует. Има гъста и дебела козина. Походката е лека и гъвкава.

Глава: среден размер, лисичеподобна, черепът е клиновидно оформен и изострен към много остро муцунка. Стопът е умерен. Муцуната не е дълга, устните са черни с изключение при кафявите шпицове.

Очи: среден размер, леко овални и поставени леко косо, на цвят са възможно по-тъмни.

Уши: малки, триъгълни със стърчащи върхове. Носи ги винаги изправени.

Тяло: квадратен формат. Умерено дълъг врат без висяща кожа, но с плътна яка. Гърдите са добре спуснати надолу.

Широки, къси и силни слабини. Коремът е леко повдигнат нагоре. Гърбът е къс и хоризонтален. Широк и къс круп, който не се спуска надолу.

Крайници: кръгли, компактни стъпала с дебели възглавнички. Краката са със здрави кости и мускулести.

Опашка: много рошава, носи я завита над гърба.

Козина: дълга, права, стои настрани, а не е прилепнала към тялото. Главата, ушите, предната част на краката и стъпалата са покрити с гъста, но къса козина. Задната част на тялото е покрита с дълга, изобилна козина. Не е вълниста, къдрава или мъхнато-рошава. Има рунтава, гъста грива, като перушина и вълна.

Подкозината е къса, гъста и вълноподобна.

Оцветяване:

Вълчи шпиц: единствено вълче сиво (оттенъци на сиво, сребристо-въгленово сиво с черно на върха на косъма).

Стандартен шпиц: черно, кафяво, бяло с оранжево, вълче сиво и други цветове, включително синьо, кремаво, боброво сиво или оцветено на бяла основа.

Размери:

В зависимост от вариетета: от 18 до 55 см.

Тегло: вълчи шпиц: приблизително 20 кг.

Toй-шпиц: по-малко от 3,5 кг.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още