Поведение и корекции
Преди малките да тръгнат към новите си домове, майката играе с тях и това е активен начин да им предаде уроците, които ще са им нужни в бъдеще в живота, когато ще бъдат сами в един свят с много хора и много непознати за тях животни.
За жалост, и често поради човешка намеса, някои от малките така и нямат възможността да приемат необходимите им знания – често недобросъвестните развъждачи, които просто въртят търговия, бързат да се отърват от малките, съзнавайки или не, че създават бъдещи проблемни животни.
Един от най-важните периоди е периодът на социализация.
Както се подразбира от наименованието, това е времето, в което малкото кученце получава първите си уроци по социално поведение, минавайки от фазата на привличане – кученцето не познава понятието страх и не се страхува от нищо, към фазата на нежелание – страхува се от всичко ново.
И така, ако точно в този период по една или друга причина, стопанинът на кученцето не се възползва от първата фаза на привличане, която обикновено е между 3 до 9 седмица от живота му, да му помогне да привикне с новостите в заобикалящата го среда, то може да бъде много трудно в бъдеще грешките да бъдат поправени.
И тъй като това се случва твърде често, тук ще се спрем на някои възможности и трикове за корекция на нежеланото поведение.
Контролирайте кучетата, които хапят!
Всяка година, колкото и нeприятна да е тази статистика за хората, обичащи кучетата – числото на ухапаните се увеличава. Леко или по-тежко, няма значение в случая, и обикновено това са деца под 12 годишна възраст. За основни виновници са сочени чау чау, ротвайлер, немска овчарка, кокер спаньол и далматин.
Странна групичка, но поне от регистрираните случаи излиза точно така. Най-общо в кучешката популация, най-често това правят некастрираните мъжки кучета. С други думи, да държиш у дома малко дете със свободно разхождащо се наоколо куче без надзор не е добра идея.
Това съвсем не означава да не си вземете куче, (което вероятно ще хапе), докато вашето дете не стане гимназист!
Това означава, че вие трябва да сте наясно как да възпитавате кучето и добре да разбирате неговия език – кога и защо едно куче хапе и да предприемете съответните стъпки – с вашето куче и вашето семейство и да предпазите домочадието от неприятни инциденти.
В повече от половината случаи на хапане то е било провокирано от жертвите – впрочем често абсолютно непреднамерено. Което значи, че живеем заедно, но не се разбираме. Кучетата винаги дават ясни сигнали когато ще хапят – разбира се ясни за другите кучета и за хората, които разбират езика на кучетата.
Най-общият сценарий на хапане е когато хората пренебрегват предупредителните сигнали на кучето и влизат в неговата територия.
Другите най-общи случаи са когато има недоразумение. Може би най-познати са случаите на ухапване при неочаквани срещи с кучета от улицата. Когато дете срещне по-едро куче на улицата, което не е на каишка, инстинктивно то започва да вика и да тича.
Това събужда рефлекса на кучето към преследване или погрешно разбрана покана за игра. Кучето гони детето и като го стигне единственият начин е да го докосне с уста. Което всъщност в повечето случаи не е желание за хапане в истинския смисъл на думата.
Класическият език на тялото на кучето, който сигнализира за готовността му хапе включва втренчен поглед, оголени зъби, ръмжене, уверено изправено на крака, сякаш е леко повдигнато, настръхнала козина по гърба, врата и раменете, опашката е застинала, вдървена, без да я размахва. Обикновено ще получите последно предупреждение със силно втренчен поглед и дълбоко глухо ръмжене.
Когато главата на кучето е много ниско сведена и ушите са опънати назад прилепнали към главата, следващото нещо, което можете да очаквате е звука на щракащи зъби. Разбира се, никак не е добре да се стига дотук. Мъдрите хора ще се оттеглят преди този поглед, който не предвещава нищо добро.
Но ако това куче със заплашително поведение е всъщност вашето собствено куче, вие може би се нуждаете от помощта на професионалист. Кучето може да хапе от страх, от болка или за да защитава територия и собственост – всички причини са възможни, за вас остава да разкриете причината и да намерите правилния път.
Ако не можете да си позволите да ходите на тренировки, за да отработите с професионален треньор този проблем, то много можете да направите сами, след като сте наясно с езика на кучето и неговите поведенчески схеми.
На първо място трябва да имате време за най-общи упражнения в подчинение, за много игри и социализация на кучето както с хора така и с други кучета.
Не пропускайте още 30 секунди тренировка за добро възпитание
