Тежко му на този, който обиди Кучето!

Митове и легенди

Прекрасна легенда разказват индианците от племето Като: бог Нагайхо сътворил света от Нищото, създал вещите, явленията в Природа и живия свят.

Но куче не му се наложило да създава, то вече било!

Кучето никога не е било считано за обикновено животно, човекът му е определил специално място в своите поверия, създавайки не малко митове и легенди.

В източните страни съществува легенда за произхода на хрътките.  Веднъж цар Соломон, съгласно получена от Бог повеля, заповядал на всички животни да се явят на събрание, на което всяко от тях може да постави изискванията си за своите нужди и в замяна да изслуша отговора на Твореца, как да се отнасят едно към друго.

На апела на царя откликнали всички с изключение на таралежа. Разгневен от това незачитане, той се обърнал с въпрос към животните кое от тях ще се наеме да потърси непослушника.

Отзовали се само конят и кучето. Конят казал: „Аз ще намеря непокорния, ще го изгоня от леговището му, но не бих могъл да го доведа със себе си – аз съм много голям, а и ноздрите ми не са защитени от убождането на иглите на таралежа.“

Кучето заявило: „Аз не се страхувам от иглите на таралежа, но моята муцуна е дебела и аз няма да мога да я пъхна в някоя тясна дупка, ако той се скрие преди да успея да го уловя“.

Слушайки това, Соломон казал: „Да, вие сте прави. Но аз не искам да обезобразя коня, умалявайки ръста му, това би било лоша награда за неговото усърдие и работа.

По-добре е да дам на кучето повече красота, за да го възнаградя за изказаната готовност.“ Казвайки това, царят взел муцуната на животното в ръцете си и я галил, докато тя не станала тънка и дълга.

Тогава всички присъстващи видели, как кучето се превърнало в красиво и изящно животно. Двамата доброволци веднага се впуснали в търсене и довели при царя упорития таралеж.

Цар Соломон бил много доволен, таралежът бил строго наказан, а към кучето и коня се обърнал с думите:

„От днес вие ще бъдете спътници на човека и първите след него пред лицето на Бог“.

Доброто отношение на човека към четириногия приятел има много дълбоки корени в Изтока.

„На ума на кучето се държи света“ – така се говори в „Авеста“, най-древния религиозен и културен паметник на Изтока, сборник с песни, легенди и свещени книги.

В „Авеста“ много и подробно се говори за кучетата, установени са много сурови наказания за лошо отношение към това животно.

„Кучето е страж и приятел, който ти е даден. То няма да ти донесе нито дрехи, нито обувки. То няма да иска от тебе нито дрехи, нито обувки. То ще ти помага да ловиш храната си, ще пази твоето имущество, ще те забавлява по време на тъжните ти дни. Тежко му на този, който обиди кучето или го пожелае като храна. Душата на такъв човек след смъртта ще броди вечно сама, даже кучето няма да отиде на среща с нея.“

В митовете на много народи на кучето се отрежда роля на посредник между живеещите на земята и отвъдните сили. Уникалната острота на възприятията на кучето са дали повод на хората да предположат, че кучетата могат да виждат призраци и да предусещат смъртта на човек.

Различните племена от Етиопия, например, вярват в съществуването на Бог в образа на куче. Те разглеждали одобрението на каквото и да е дело по размахването на опашката на кучето: колкото по-силно кучето размахвало опашка, толкова по богоугодно било делото.

Ако кучето близне човек, това се възприемало като велика милост на Всевишния, а злобния лай възприемали като явно Негово недоволство.

Още по тази тема може да прочетете ТУК 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още