интервю от нашия архив
Ще поговорим със Силвия Нинова, която вече 15 години (2009 г) отглежда самоеди.
Разкажете повече за вас, за вашата любима порода ?
С.Н. Вече 15 год. отглеждам своите домашни любимци от породата самоед – тези темпераментни, жизнерадостни и неуморими деца на Севера, както ги наричат. Тези кучета не могат да те оставят безразличен, срещнеш ли се веднъж с тях, те остават в сърцето ти завинаги. Това е любов от пръв поглед.
Винаги съм казвала, че самоедите са неделима част от живота ми, те са моите деца, дните ми са изпълнени с тяхната любов и привързаност – заедно сме на разходки сред природата, на почивки на море и планина. Всеки ден, прекаран със самоед е приключение, незабравими са миговете на общуване с това уникално по своя темперамент и характер куче.
Как започна всичко ?
С. Н. Всичко започна през 1994 година с пристигането на Айси Девински Удолие или просто Айси – моя изненадващ и невероятен подарък от баща ми. А като потвърждение на максимата, че нищо не се е случайно на този свят, в Плевен пристигна и първият мъжки преставител на породата – Ерик от Испания.
И така първата двойка самоеди в България не след дълго се радваше на свое кучило. Докато отглеждах бебетата, разбрах, че искам да знам всичко за тези невероятни създания и започнах да се интересувам повече от породата, от нейния произход и развитие.
В този момент ръка ми подаде Красимир Тодоров – съдия и известен развъдчик в киноложките среди, в които аз по-късно открих много приятели, станах член на клуб „Северни кучета”. Той ме насърчи и благодарение на неговата подкрепа, направих своя дебют на изложба в София, в Ловния парк, на която представих Айси и някои от нейните вече порастнали потомци.
Още помня това, тогава това бе прецедент – да се появят на изложба в България 6 самоеда ! Освен на него, искам да благодаря и на Иван Димитров – председател на клуб „Северни кучета” и на Николина Давидовска – те също ми подадоха ръка и ме въведоха в сериозната кинология.
Името на развъдника ми Сноу Сиси, хрумна на една моя приятелка и докато го повтаряше, на мен ми хареса как звучи и скоро вече имах регистрирано име, под което да развъждам моята любима порода!
След Айси дойде Винсент – един прекрасен и атлетичен мъжкар, който вече е на 13 години, но все още показва отлична форма на изложби в клас Ветерани.
През 2004 година се роди Райси от Сноу Сиси- едно изключително куче, което израстна по ринговете от клас Бебе до клас Шампиони. Тя е моята гордост през годините, тя ме върна към спомените и тръпката от моя дългогодишен спортен живот, с нея спечелихме редица купи и титли, но за мен не това е най-ценното, а времето прекарано с моите самоеди.
Към какво се стремите в развъждането ?
С.Н. Винаги съм се стремяла към качествено развъждане, търсех нова кръв, развъждах кучета, които отговарят на стандарта и имат добър екстериорен тип, темперамент и движения. Много от мойте потомци са шампиони на България, и до днес получават отлични оценки на киноложки изложби. Надявам се да съм допринесла за развитието на породата в България и ще продължавам и за напред да се занимавам с това !
Какво е бъдещето на породата в България ?
С.Н. Тази година се простих с моята Айси – основателката на развъдник Сноу Сиси. Тя почина на 15 години и мъката ми е голяма, но когато видя усмивките на останалите от моята глутница, знам, че тях нямаше да ги има, ако не беше Айси – тя продължава да живее в тях !
По Коледа нейната внучка Бриса от Сноу Сиси стана майка на 8 прекрасни бебета ! Тези бебета, освен че радват ежедневно своите стопани, вече бяха представени и в изложбените рингове, за моя гордост получиха отлични оценки, което приемам като атестат за моя труд през годините и се гордея с техните успехи и представяне!
В момента в развъдника имаме ново кучило от 7 прекрасни бебета и всички те, както и всички приятели на породата в България са бъдещето и аз вярвам, че моята любима порода самоед има бъдеще и ще печели все повече сърцата на хората !
А в личен план, за да бъде продължена традицията, от малка с мен по ринговете е и моята племенница Екатерина, която спечели своята първа купа от изложба в конкурса “Дете с куче” още на 2 години и половина и оттогава често е с мен по изложби! Както Красимир Тодоров често казва:
„Вие, които гледате самоед, сте друга порода хора“. Сега се сещам за много случки, емоции, болки и тревоги, но все пак съм щастлива от това, че толкова години съм покрай кучетата и искам да благодаря на моето семейство, на моя приятел, който много ми помага и на всички добри хора, които познавам.
Кучето е най-добрия приятел на човека, но покрай него аз открих моите най-истински приятели и хора, които обичам.
