Най-добрият приятел на мъжа всъщност може би принадлежи на жената.
„Открихме, че връзките на кучетата с жените може да са имали по-голямо въздействие върху връзката куче-човек, отколкото връзката им с мъжете“, каза Хайме Чамбърс, доктор по антропология във Вашингтонския държавен университет и автор на статията, публикувана в Journal of Ethnobiology. „Хората са по-склонни да разглеждат кучетата като семеен тип, ако кучетата имат специални отношения с жените. Те са по-склонни да бъдат включени в семейния живот, третирани като субекти на обич и като цяло хората имат по-открито и добро отношение към тях.“
Не пропускайте още Загадките за произхода на кучето
Жените повлияха на коеволюцията на кучетата и хората!
Резюме: Междукултурен анализ установи, че няколко фактора може да са изиграли роля за изграждането на връзката между хората и кучетата, включително атмосферни условия, лов и по-изненадващото заключение – пол. В анализа се използва етнографска информация от 144 традиционни общества от цял свят.
Доколкото кучетата са най-старото, най-разпространеното опитомено животно, много малко антропологични проучвания са насочени директно към човешката връзка с кучетата. И все пак, когато учени от Вашингтонския държавен университет анализират обширната колекция от етнографски документи в базата данни „Human Relations Area Files“, те откриват хиляди споменавания на кучета.
В крайна сметка намират данни от повече от 844 етнографи, а разглеждането на тези култури може да даде представа за развитието на взаимоотношенията куче-човек, казва Чамбърс.
„Нашето модерно общество е като мимолетно премигване във времевата линия на човешката история. Истината е, че връзките човек-куче през повечето време на човешката история не изглеждаха така, както в западните индустриализирани общества. Разглеждането на традиционните общества от цял свят с различните култури може да предложи по-широка визия.“
Изследователите отбелязват конкретни случаи, които показват полезността на кучетата за хората и обратно – полезността на хората за кучетата. Както и оформянето на „личността“ на кучетата, когато те биват третирани като хора, като, например, да им се дават имена, да им се позволява да спят в легла, или когато скърбим, когато те ни напуснат.
В порядъка на изследванията се появява модел, който показва, че когато жените са по-ангажирани с кучетата, полезността на хората за самите кучетата нараства, както и личността на кучетата се развива.
Друга преобладаваща тенденция е свързана с околната среда: колкото по-топъл е климатът, толкова по-малко полезни са кучетата за хората и там връзката човек-куче е на много по-ниско ниво. „Телесната им температура е по-висока от тази на хората и само малко упражнения могат да ги накарат да прегреят в горещ ден. Видяхме тази тенденция, че те имат по-малка полза за хората в по-топла среда.“
В резултатите от изследването се отбелязва, че има някои изключения от тази тенденция – това са обичащи и партниращи си с кучетата култури в тропиците, но като цяло в по-горещ климат има по-малко кучета и няма развита връзка с тях като вид.
Още нови изследвания за произхода на кучето: „Най-накрая виждаме как кучешката и човешката история съвпадат. Това наистина е страхотно проучване“, казва Волфганг Хаак, археогенетик от Института за наука за човешката история Макс Планк. Можете да прочетете ТУК
Ловът също изглежда засилва връзката куче-човек. В култури, които ловуват с кучета, те са по-ценени от своите човешки партньори. Тези стойности обаче намаляват, когато на хората вече не им се налага да ловуват, за да се изхранват, поради индустриалното производството на храни. Това касае и отглеждането на добитък. Това откритие изглежда противоречи на общоприетото схващане за пастирските кучета, работещи в съгласие с хората, но Куинлан отбеляза, че в много култури пастирските кучета често работят сами, докато ловът изисква по-интензивно сътрудничество.
Проучването добавя доказателства към еволюционната теория, че кучетата и хората са се избирали взаимно един друг, и не подкрепя по-старата теория, че хората умишлено търсят бебета вълци, които да отглеждат и обучават да им вършат определена работа.
„Кучетата са навсякъде, където са хората. Привързали са се към нас и са ни последвали по целия свят. Това е много успешна връзка.“
Източник: Вашингтонски държавен университет, 25 януари 2021 г.
Сн. shutterstock.com
