Най-ранната линия на добрите ни приятели е забулена в мистерия. Новите генетични изследвания може най-накрая да разкрият техните корени. Може би.
Днес кучетата са толкова нормална част от живота ни, че е лесно да ги приемем – самите тях и това, което представляват, за даденост. Отглеждаме кученца много преди да отглеждаме котенца или пилета; преди да пасем крави, кози, свине и овце; преди да засадим ориз, пшеница, ечемик и царевица. Преди да преправим света.
Кучето Canis lupus familiaris е първото животно и единственото голямо месоядно, което е опитомено. И все пак произходът му остава загадка. Едно глобално сътрудничество на учени от цял свят, стартирало през 2015 година, е на път да разкрие заплетената история, скрита в ДНК на кучетата.
Генетични проучвания занулиха теориите за опитомяването
Години наред да накараш учените да търсят отговорите и да определят произхода на най-добрия приятел на човека беше като да влезеш в стая, пълна със собственици на кучета, и да попиташ „Кое е доброто куче?“. Всеки би популяризирал с максимална увереност собствената си теория за произхода на съвременните ни домашните любимци. А и защо да се търси повече – нали от малки си знаем, че кучето произлиза от вълка. Точка.
Но историята на Кучето е много тясно съврзана с историята на Човека и оцеляването му през епохите.
Последните генетични проучвания занулиха теориите за опитомяване на кучета в Европа, Централна Азия, Близкия изток, Южна Азия и Югоизточна Азия. Те датират кучешкия произход по всички места някъде между 10 000 и 38 000 години. Някои от тези противоречиви резултати произтичат от сложната история на кучетата с хора и други каниди. Веднъж опитомени, кучетата се оказват ценни по безброй начини: пазачи, ловци, овчари, товарни животни, теглещи шейни.
„Кучетата могат да бъдат мотивирани да вършат работата, която хората искат от тях да вършат, затова хората ги взеха със себе си, докато се движеха“, казва Адам Бойко, генетик от университета Корнел. „Котките, за сравнение, не са мотивируеми, така че хората не ги водят със себе си при своите преселения. Една котка може да скочи на кораб и да се окаже на съвсем различно място, да създаде популация, но няма да намерим обучени бойни котки, които да влизат в битка. “
Докато пътували, кучетата се смесвали с други популации кучета, но също така и с вълци, както предци, така и съвременни, създавайки един генетичен „гювеч“.
Познатите днес породи не са произлезли директно от дивите си сродници.
В статия, публикувана в Genome Research, (2015 г.), се сочи, че 25% ДНК на съвременния евразийски вълк идва от кръстосване с опитомени кучета.
Друг смущаващ фактор в по-ранни проучвания: Изследователите са взели проби от ДНК от съвременни чистопородни кучета. Те всички са резултат от поколения изкуствена селекция, подбор и хибридизация от развъждачи. Тези изследвани проби изкривяват генетичната хронология.
Но вече изследователите събират по-широки проби от съвременни кучета. Например Адам Бойко е съавтор на проучване от 2015 г., което включва проби от кучета от цял свят, които се развъждат свободно. Тези „селски кучета“ са генетично по-представителни за видовете. От приблизително 1 милиард кучета в света днес, около 75 процента се разплождат непланирано…
В същото време изследователите постигнаха напредък в извличането и секвенирането на древна ДНК, позволявайки им да видят миналото, вместо да правят изчислено предположение въз основа на съвременен материал. (Цялостното геномно секвениране (също известно като WGS) е процесът, при който едновременно се определя пълната ДНК- последователност на генома – с други думи, чрез цялостното геномно секвениране се разчита цялата наследствена информация на индивида.)
Сн. Стоян Иванов/ Shutterstock
„Преди десет или двадесет години ние разглеждахме съвременните кучета и съвременните вълци и това беше всичко“, казва германският генетик Олаф Талман, понастоящем работещ в Полския университет по медицински науки в Познан.
„Разбрахме, че това не е наред. Сега се връщаме към люлката на опитомяването, за да търсим отговори там [защото] вълците, които виждаме днес, не са това, което е породило кучета. „
ДНК в темпоралната кост на древно ирландско куче се различава от съвременните кучета и вълци. Това е доказателство, че кучетата имат многостарнен произход. (Кредит: Laurent Frantz et al. 2016 Science)
Списание Science публикува статия, която предвещава новата посока на изследване. Според изследването, кучетата са опитомени не веднъж, а два пъти, на противоположните краища на евразийския континент преди поне 15 000 години. Предишни проучвания предполагаха, че опитомяването е трудно и следователно рядко събитие, което се случва само веднъж. Но новата теория за двойния произход установява, че древното европейско население е заменено от източноазиатско население, тъй като последното се разширява из целия континент.
“ В допълнение към събирането на ДНК от стотици съвременни вълци, както мелези и чистокръвни кучета, изследователите, които работят над двойния произход извлекоха ДНК от десетки древни кучета, включително проба с особено висока стойност от животно, живяло преди 4800 години, открито в Нюгранж, Ирландия.
„Древното куче [Newgrange] е имало предшественици, които не се срещат при съвременните кучета или при съвременните вълци“, казва Mietje Germonpré, който не е бил част от екипа, изследващ двойния произход, а е работил самостоятелно. Белгийският палеонтолог е изследвал останките на други по-стари каниди в Евразия и вярва, че някои от тях са били ранни кучета – противоречива теория, но според последните изследвания- може да се предполага, че е възможно вярна.
„Това е първият намек срещу това, което приемахме досега“ – казва Талман. – Това е сигнал за събуждане. Теорията за множествения произход и времевия период съществува и се коментира от известно време, но това е първото генетично обусловено доказателство. “
Научният документ е само прелюдия към поток от нови изследвания, които ще се появят през следващото десетилетие, най-вече благодарение на еволюционния биолог от Оксфордския университет Грегер Ларсън. Един от авторите на изследването, Ларсън се застъпва за сътрудничество, а не за състезание между различните екипи, които работят по темата. Той става съдиректор на проект за откриване на кучешки произход, по който проект работата започва през 2013 г. Почти всеки голям изследовател в тази област вече работи с него в някакво качество.
„[Ларсън] вкара всички тези хора в една стая, сложи хардкор данните на масата и каза:„ Добре, какво ни казват данните и какво ни казват егото? “ – казва Талман, който сега работи с Ларсън .
Един от ранните новобранци е Гермонпре, която предизвика пожар в научните среди през 2008 г., когато описа 36000-годишно куче от епохата на Плейстоцена в пещерата Гойе в Белгия. Останките, които включват и частичен череп, са открити през 60-те години на ХХ век в пещера от варовик, заедно с рис, мамут и други животни. Индивидът от Goyet е бил етикиран като вълк в полеви бележки, докато Germonpré сравнява детайли в размера и формата на черепа и зъбите със съвременните вълци и кучета и други древни каниди. Тя вярва, че Ларсън я е поканил да си сътрудничи именно заради противоречивата теория и нейната перспектива.
