Английски черно-рижав той териер, Силки териер и Йоркширски териер съставят миниатюрният триптих на рода на териерите. Съпоставяме техните истории, произход и качества.
Странна е съдбата на тези малки кучета: класифицират ги като териери и същевременно единодушно ги определят като кучета за компания. Това може да изглежда парадоксално, но не е така. Всъщност са кучета с много добре изразени ловни наклонности и извънредно жив темперамент, но поради малките им размери се оказват и идеални кучета за апартамент.
Англиски черно-рижав той териер
Този териер е като играчка. Известен е като миниатюрен вариант на Манчестер териера, от когото най-вероятно произхожда и чиито екстериорни черти донякъде повтаря. Историческият му произход е труден за разгадаване. Разпространено е мнението, че той, заедно с Манчестерския териер, са най-древните териерски породи сред известните днес. Знаем със сигурност, че в самото начало всички териер са били класифицирани в два варианта: първият – наподобавящ шотландския, а вторият – английския териер. През 1828 г. Томас Браун бил този, който разделил общия термин „териер“ на два специфични варианта: шотландски териер и английски териер. Той казва:“Има два типа териер: твръдокосмест шотландски и гладкокосмест английски. Несъмнено, шотландският е по-чистият. Що се отнася до английския, той най-вероятно произлиза от шотландския посредством кръстоски. Английският териер е очарователно жизнерадостно куче, космената му покривка най-често е черна на гърба, хълбоците, по горната част на врата, главата и опашката. Останалата част е светлокафява, клоняща къмчервеникаво, с петна в същия цвят над всяко око.“
Следователно, съдейки по описанията или по портретните изображения, не може да се отрече, че както Манчестерския, така и черно-рижавия Той териер са вариантите, които имат най-голяма прилика с античния английски териер. Изхождайки от тази догадка можем да се допусне, с риск от опровержение, че при изграждането на типа на съвременния черен и рижав Той са участвали породи като дребни хрътки, булдог и, може би, басет. Споменава се, че са били извършвани и неуместни кръстоски с Чихуахуа и Пинчер-джудже, за да се смали ръста на Манчестера. Но това са повече или по-малко приемливи хипотези, които се споменават за пълнота на информацията. Сигурно е обаче, че стандартизирането на типологията на тази порода е минало през истински трудности, както може да се разбере от непълната оеднаквеност на официалните описания, принадлежащи на различните международни киноложки организации.
С това може да се обясни късното учредяване на първия Клуб за породата – Американ Той Манчестер Териер Клуб, основан през 1938 година и признат от Американ Кенел Клуб през същата година. На повишения авторитет на този клуб е дължим факта, че през 1959 г. отделната порода Манчестер е била призната в два възможни варианта с два самостоятелни стандарта. Черният и рижав Той е бил толкова разпространен в Англия през втората половина на XIX век, че е могло да бъде намерен даже на борда на корабите като работник – мишеловец. Днес това куче се среща все по-рядко.
Силки териер – Кучето от Австралия
Някога се е наричал Сидни Силки. Въпреки че се разглежда като порода за компания, в нея откриваме всички особености, които я правят порода териер. Силки, както добре личи от приложените към статията снимки, е създаден от кръстоската между австралийския и йоркширския териери. Запазил е много качества от тези две породи. Той е весело куче, с независим характер, интелигентно, любопитно, живо, винаги нащрек, привързано и приветливо. Силки е бил внесен в Англия в началото на XIX в. заедно с австралийския териер, с когото често се бърка. За Силки, също както и за Черния&рижав Той, съществуват различни описания в Стандарта, според местата, в които породата се развъжда: американско описание, английско, на Международната киноложка федерация, австралийско.
Очевидно е, че единствената интерпретация, годна да определи правилата за отглеждане на тази порода би трябвало да е австралийската: не може да се отрече, че в това отношение е създадена голяма неразбория. Общият вид на Силки е този на компактно куче, умерено ниско, с елегантна структура, но достатъчно здрава, за да му осигури ловкост при лов на мишки.
Характерът му е типично териерски: извънредна живост, внимание и най-вече любопитство. Космената покривка е блестяща, копринена, дълга около 12-13 см. и му придава много изискан вид. Тъй като породата произхожда от Австралийския и Йоркширския териер, тя има за прародители шотландският териер и вероятно – Денди Даймонт и Скай териера. И тъй като и Австралийския и Силки идват от един далечен за нас континент, не е лесно да се разгадае общият им произход от чисто австралийска матрица.
Ще се опитаме да го сторим с помощта на някои текстове, принадлежащи на г-жа Милтън Фокс, изследователка на кинологията в този необятен континент (без да се пренебрегва новозенландския принос в киноложката кауза). „Когато австралийското население било принудено да потърси начин за справяне с нашествието на гризачи около сметищата, мините и чифлиците станало ясно, че досегашното тяхно куче, тип Келпи е непригодно за тази задача. Поради това решили да докарат от родината-майка дребни териери, които притежавали повече смелост на килограм тегло, отколкото което и да било друго животно на тази земя. Така били внесени малки кучета, близки родственици на първоначалния шотландски териер; тези кучета били били наречени broken-coated terrier (териер с пречупен косъм). Четинести и груби, те били лика-прилика на своите стопани, суровите и опърничави пионери в новите британски колонии.“
Йоркширски териер
Мистър симпатия – Той е любимец навсякъде по света!
Не разполагаме с точни познания за произхода му; някои считат, че Clydesdale териерът, наричан още Paisley териер е имал значение при създаването на породата; други пък го виждат като близкостоящ до някои родови издънки на шотландския териер. Има и такива, които търсят неговото начало в твърдокосместите териери от западните височини на Шотландия и от Хебридите. Не може да се определи със сигурност мястото на произхода му, още повече, че ако възприемем тезата за родословието му от Paesley териера, това би означавало, че принадлежи не на графство Йоркшир, а на съседното нему графство Ланкашир. В порядъка на изчерпателност при хроникирането, не можем да пренебрегнем и хипотезата за едно кръстосване между Скай и Манчестер териер; хипотеза, която би удовлетворила по някакъв начин недоумението, породено от онова, което се случва с оцветката на Йорки в течение на времето.
Оставайки в историческия кръг и в потвърждение на току що написаното, нека споменем двете кучета, живяли в края на XVIII век, от които произлиза генеалогията на Йоркширите.
Мъжкият бил един Черен&рижав териер с дълъг косъм, на име Олд Краб от Суифт, женската – Скай, наречена Олд Кити от Кершоу. Тези две кучета създали разнообразни потомци, всред които се откроявал някой си Худерсфилд Бен, допринесъл за подобряване на чертите на породата, зафиксирайки ги повече или по-малко такива, каквито ги срещаме днес в съвременните Йорки.
Йоркширският териер бил класифициран в първата книга на Кенел Клуба през 1874 година като „дългокосмест Шотландски териер“; първият Клуб на породата бил основан през 1898 година. Понастоящем във Великобритания съществуват 6 клуба за Йоркшир териери.
Йоркшир териерът е отлично домашно куче, както поради малките си размери, така и поради изключителната си вярност към стопанина, а също и защото е особено жизнерадостен и пълен с характер, както подобава на добрия териер. Такъв, без сянка от съмнение е Йорки. По тези именно причини той е станал една от най-разпространените породи по света.
