Бижутата на кралския двор
Отглеждани от векове, за да правят компания на благородниците и кралете. Общото между тях – привлекателен външен вид, весел нрав и много симпатични
Наименованието на бишоните идва от стария френски термин „барбишон“, с който са означавали пудела и подобните нему кучета с дълга къдрава козина.
Става дума за кучета с наистина специално предназначение – да правят компания на своето семейство.
От тях не се изисквали никакви специални умения – не е трябвало да ловят птици, нито да водят и пазят стада или дома и семейството.
Трябвало е само да следват навсякъде стопанина си, да го развеселяват с присъствието и хубостта си.
В миналото, привилегията да отглеждат куче заради единственото удоволствие от неговата компания, е било запазена марка на кралските особи, за благородниците и заможните семейства.
Необходимите качества били точно определени: малък ръст, който позволява кучето да бъде лесно пренасяно и държано на ръка, мека космена покривка за галене, общителен и весел характер.
Най-разпространен цвят е белият, поддържан чист с много внимателни и постоянни грижи. Този цвят бил предпочитан, тъй като разграничавал тези кучета от кучетата за простолюдието.
„Бялото е признак на чистота, по него селекционираното куче се отличава от петнистите и пъстри мелези“, отбелязва етологът Копингер.
По повод на тази своя хипотеза американският етолог се позовава на спомена от едно свое пътуване из Италия.
На снимка, направена в Апенините един овчар с гордост показва две кученца – смесица между маремско куче и куче от Абруци, които той определя като чистопородни, тъй като са изцяло бели.
Братчетата им родени с черни петна, били отстранени, като „нечистопородни поради петната си“
Характеристики
И така, бишоните са малки кучета за компания, родени сред кадифето на палатите преди много столетия и оцелели до днес благодарение на своята красота и очарование.
С възникването на съвременната кинология отделните им разновидности били зафиксирани в добре разграничени породи: малтийката и болонката – двете с италиански произход, френския бишон с къдрав косъм и две породи, емигрирали от Франция в топлите тропически страни: Куба за хаванската и Мадагаскар за Котон дьо Тулеар.
Единствено развитието на кинологията е спасило от изчезване тези породи. Съвременният свят като че ли наистина ги беше забравил, давайки предимство на кучетата с по-едър ръст или с по-екзотичен външен вид.
Изглежда като че ли именно онези техни характерни черти, които им бяха спечелили благоразположението на благородници и аристокрация, в днешно време се възприемат неблагоприятно, в техен ущърб: може би донякъде старовремският им вид, дългата козина – на букли, на къдри или копринена и права, изискваща грижи и редовно тоалиране.
За щастие, макар и след толкова време, намериха се ценители, които да им „повишат рейтинга“.
Днес те са знаменитости – звезди, готови да съперничат на която и да било друга порода в изложбите по морфология, отлично са приспособени за градски живот, присъствието им вкъщи и на улицата е дискретно и тактично и са чудесни приятели на цялото семейство.
Все по-често са избирани тъкмо заради техния характер, особено от хора, които търсят привързаността на едно куче без проблемите, които понякога създава присъствието му.
Нравът им е мил и обичлив,
симпатичен, весел, не са натрапливи, кавгаджии или шумни.
Някои от тях, като хаванецът и бишон фризе, са по-игриви и закачливи, други като болонката – по-сериозни и улегнали.
Всички те се възпитават лесно (през 60-те години една малтийка беше станала известна с отличните си постижения в състезанията по послушание), слабо агресивни, общителни, доверчиви (някои са по-резервирани към непознати).
Всички те обожават да бъдат приобщавани към дейностите на семейството, не обичат самотата.
Идеални другари са за възрастни хора, както и за семейства с малки деца.
