Старият Алаунт

Той е родоначалник на много от днес съществуващите породи

Неговата историята е забележителна и с това как едно напълно функционално куче може да оцелее с развъждане без педигри векове наред, да се появи и утвърди като обособен тип.

Формиран като тип от аланите, кавказки номадски племена от сарматско индо-ирански произход, които са известни като изключителни воини, конници, развъждачи на коне и на кучета.

Степните номади са учили асирийците са ползват коне и колесници. Те са развъждали своите кучета, търсейки и формирайки единствено ярки работни характеристики и са развили различни качества за изпълнение на различни специфични функции.

Доколкото е известно, изначалните предци на алауните са били работни кучета като арменски грампър (Armenian Gampr) и сарматски мастиф (Sarmatian Mastiff) от Кавказ и алабай от централна Азия, но също така и късокосмести хрътки от Индия и Персия.

Впрочем индо-европейското куче пазач на стада или известен като Sage Koochi – степен тип произхожда от степите на Азия, разселен е в много региони от номадите, използван за обуздаване на дивите коне, които те са одомашнявали, както и да пази големите стада от хищници.

Тук говорим за тип куче, а не за порода.

Всички те са били строго работни кучета, които са оставили своя отпечатък при алаунтите. През 370-те години хунските нашествия разделят аланите като племе на източни и западни алани.

Източните се обединяват с осетинците и с други нации, вливайки кръвта на своите кучета в кръвните линии на много балкански породи като илирийското планинско куче, мечкаря, кен гендже, хелиникос пойменикос и други молосоидни кучета от региона.

И днес наследниците на тези кучета продължават да работят със стадата от овце и говеда, запазили характера си на непретенциозни помощници на човека.

Според някои автори, бяло оцветените алаунти са били директните предци на гръцките и албански овчарски и пастирски породи кучета, които оказват влияние върху формирането на останалите бяло оцветени кучета на Балканите. Тук вероятно е уместна препратката към нашето българско овчарско куче, което има черно-бяла космена покривка.

Западните алани се обединяват с вандалите при техните набези в Европа и през 410 -те години техните свирепи кучета повлияли формирането на много породи във Франция, Испания, Португалия, Англия и други страни, разпростирайки използването на името Алаунт, което всъщност става синоним по-скоро на определен тип работно куче, отколкото да е име на порода.

Когато алаунта пристига в Европа, пред него са поставени нови задачи – ловът на едър дивеч с едно голямо, безстрашно животно, което не се страхува да се изправи пред каквато и да е било опасност е много по-успешно занимание и започват много кръстоски със зрителни и обонятелни хрътки.

Неговите умения се развиват и в тази посока, като алаунта се превръща в превъзходно куче за лов на едър дивеч, съществуващо в най-различни вариации от типове, диктувани отрегионални предпочитания.

През 1500 година в Испания са развъдени най-перфектните представители на типа Алаунт и тези кучета са взели активно участие при превземането на Новия свят от испанските конквистадори.

Във Франция алаунтите са били разделени на три основни категории, на основата на физическите характеристики и задълженията , които трябвало да изпълняват.

Най-лек бил типът Alaunt Gentil, приличащо на грейхаунд куче, което вероятно е било претопено в местните ловни породи.

От работно към бойно куче

По-тежкият алаун тип мастиф, известен като алаунт де Бушери бил „критичният” момент в развитието на бойните кучета. В Англия го наричат бъчерс алаунт и бил определен като булдог, доколкото са го използвали да води, контролира и защитава стадата от едър добитък.

Същият сценарий се развива и в другите страни – англичаните, имайки вече едрия мастиф, го кръстосали с териерите, за да създадат бойния булдог.

Според някои автори само два известни остатъка от истинския древен алаунт тип все още съществуват в света: Алано от северна Испания и белият английски булдог от САЩ.

Алаунът известен като Bullenbeisser (германската версия на кучета за битки с бикове) в Германия бил кръстосан с бели булдози от Англия за да бъде създаден боксера и също е в основата на произхода на Немски дог.

Следва – Съвременните роднини

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още