Ландзеер, благ характер в мощно тяло

Независимо от това, че има вид на един Цербер, той в никакъв случай не е куче пазач. Фигурата и цялостното му излъчване, обаче, могат да разколебаят мнозина. Когато мине по улицата, той прави впечатление с мощта си на всички, които обичат животните, но по душа всъщност е много скромен и дискретен. И този контраст между  външен вид и характер прави неговия чар неустоим.

Породата е класифицирана в Група 2, Секция 2.2,  Без работни изпитания.

Дата на публикация на действащия в момента стандарт: 24.08.1960

Как едно тъй малко усложнено куче може да породи толкова много полемика и да измине толкова проблемен път?

Той носи името на сър Едвин Ландзеер. Този художник на животни, фаворит на кралица Виктория, скицирал портрети на всички известни породи през XIX ти век. С предимство е едно куче от Новата земя, куче получило бърза известност поради големия си ръст и качествата си на спасител. През 1837 година Ландзеер рисува картина, поставяйки един екземпляр в бяло-черно на фона на разбунтувано море, наименована „Един знатен член на Кралската хуманна асоциация“ (прототип на днешното кралско дружество за защита на животните).

Една рисунка, която променя историята му

Защо на рисунката се появява черно-бяло куче, като вече версията за разноцветие е добила широко разпространение? Можем да предоложим, че това е просто виждане на художника, защото на фона на едно тъмно бурно море едно черно куче не би стояло добре. Безспорно, едно двуцветно куче има художествено предимсво на черения фон. Но селекцията рязко разделя двата цвята  и придава друг смисъл, различен от идеята на художника за картината.

В провинциите Нюфаундленд и Лабрадор в Канада започва пътят на породата. По-късно се оформя и класифицира като отделна порода Европейски континентален тип Ландзеер. Разнообразието в цветовете на космената покривка се утвърждава в провинциите в Канада върху основата на английското куче в различни цветове: кафяво, жълто-червеникаво, двуцветно. В Англия дори разцветката на Ландзеер“ – черно -бялото куче, почти изчезва в средата на 20-те години на миналия век. На континента обаче породата се развива съвсем различно. Без съмнение се получават различни кръстоски на кучетата от Новтаа земя с планинските кучета като Леонбергер и Сен Бернар. Не трябва да се забравя, че породата е селектирана тихом-мълком близо един век, като хубавите, в смисъл на желаните кученца, са рядкост.

Ентусиастите опитват отново и отново и не се колебаят да търсят кръстоски с други сходни породи. Но дори без тези „чужди“ родители съществували големи различия с оригиналите от Канада и получените най-различни типове са доста отдалечени един от друг.

През 1928 година проф. Хайм, швейцарски специалист по молосоидните кучета, изучил различията между двуцветните, наречени Ландзеер и развъждани в Германия, и тези в своята страна , както и  нюфаундленд, който е изцяло черен. Така продължава до 1960 година, когато Международната киноложка федерация, прецизира ландзеера, определен от Хайм и разпознава породата като самостоятелна такава, европейски контитенентален тип.

През последните години интересът към това прекрасно куче расте. Привлича както с външния си вид, така и с идеалния си характер. Повече бял отколкото черен, но винаги с черна глава, висок ръст и силно телосложение, без да бъде тежък, изцяло покрит с дълъг фин косъм.

Това не е двуцветен нюфаундленд

Всъщност можем ли да  говорм за ландзеер без да си представяме неговия братовчед нюфаундленда? Погледнато с прецизен поглед ландзеера не е нюф с бяло.  Може да се каже, че европейските развъдчици са създали една нова порода, едно различно куче. Преди всичко той е с по-голям ръст. Мъжките екземпляри достигат до 80 см в холката. По-строен, с по-дълги крайници, не така  компактен както нюфаундленда.

По ушите космената покривка трябва да е във вид на ресни, за разлика от тази на нюфа. При външните пропорции различието се явява в нивото на козината. Ландзеера има по-фина и по- мека козина, често и по-дълга. Върху гърба и бедрата тя може да бъде и леко вълниста.

Що се отнася до оцветката, различието не се заключава в това, че единият е двуцветен, а другият едноцветен, за да се счита, че ландзеер е наименованието на различното от нюфа оцветяване. При ландзеера намираме едно бяло куче, наситено с черни разпръснати петна, които не се простират като мантия върху гърба и задницата. Задължително е част от задницата и врата, гърдите, корема, крайниците и опашката да са бели.

Накратко – ландзеера остава повече бял отколкото черен. Неговата оригинална природа на спасител е представена на ниво морфология:  лапите му имат ципа, каято свързва пръстите му като плавници.

Един характер във висша степен благ и нежен

Неговата личност няма нищо общо с характеристиките, които определят едно куче като пазач, но притежава всичко за куче спасител във вода. И също един характер във висша степен социален, с една затрогваща нежност за такова голямо куче и изключителна добронамереност.

Независимо, че има вида на един Цербер, това вникакъв случай не е куче пазач. Фигурата и неговият външен вид, обаче, могат да разколебаят мнозина. Не лае много. Той обича да спи и ако някой не се занимава с него е способен да се излежава цял ден. Очаква търпеливо милувка и свидетелство на внимание към него. Не е тромав, когато от място се изстрелва по някакво направление. Обожава водата.

Спокоен е и не се нуждае от много дълги разходки, за да изразходи натрупаната енергия. Но това не значи, че той няма да използва всяка възможност да се поразтъпче, особено ако се опитвате да го направите апартаментно куче. Възможността да прекара една част от деня в градината с далечни спомени за селския си произход го прави щастлив.

Друго негово качество е изключителната му общителност. Когато се намира между хората, приема техните милувки без да се мръщи. Със своите събратя се забавлява. Големи или малки – той никога не се опитва да им досажда. Неговият голям ръст е достатъчен, за да държи на растояние злонамерените, като оставя дребосъците да се изправят спокойно пред носа му.

Когато мине по улицата, той прави впечатление на всички, които обичат животните, но по душа всъщност е много скромен и дискретен. И този контраст между неговия външен вид и неговия характер прави неустоим неговия чар.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

    Виж Още