Малкият птичар с големи възможности

от Катя Стефанова

„Забележителното откритие на последното десетилетие в областта на ловните кучета.“ – така е описан  епаньол бретона преди години.

Бретонският птичар произлиза от Франция и при това от сърцето на Бретония. Още през Средновековието, а и по-късно през вековете, е имало богати изложения на картини с малки кучета, които по цвят, поведение и движения имат голяма прилика с днешните бретони.

Още тогава са ги използвали за лов и особено за лов със соколи. В началото на 19-ти век се оформят като порода, водейки началото си от множество малки регионален тип кучета, които са кръстосвани с английски спаньоли и кучета от типа на сетерите.

През 1907 г. във Франция излиза и първият  стандарт на породата. Междувременно бретоните се превръщат в едни от най-използваните за лов кучета, погледнато в световен мащаб.

В неговата родина той е ловното куче номер 1, като годишно се регистрират над 5 000 кученца, а в Щатите – около 20 000.

Глава: изчистен профил, средно дълъг. Изразителен поглед, живи и тъмни очи, в хармония с цвета на косъма и носната гъба.

Тяло: широки и дълбоки гърди, мускулести рамене, къс гръб, леко падащ круп.

Опашка: високо поставена, обикновено купирана.

Космена покривка: фина, но не мека, гладък или леко вълнообразен косъм, средно дълъг. По-дълъг на гърдите и ушите, също и по крайниците.

Цвят: бяло-жълта, бяло-черна, бяло-кафява или трицветна. Тънката ивица на главата е желателна.

Големина: Идеалните размери за мъжките са от 48 до 51 см височина при холката, а за женските – от 47 до 49 см.

Общ вид: Квадратен формат, благороден силует, но все пак работен тип, мускулести крайници, хармонични пропорции на тялото, енергични движения при бягане.

Постиженията на бретоните при работа са отлични, както на суша, така и във вода.

На лов – превъзходно обоняние, обширно търсене, твърдо апортиране! У дома – уравновесено, хармонично животно, дружелюбно и вярно на семейството.

Първите спаньоли били показани на изложба през 1896 г., а през 1901 година е записан първия епаньол бретон във френската племенна книга.

През 1907 г. е създадено “Обществото на любителите на бретона” оглавено от Артур Ено, което през 1908 г. се преобразува в клуб, който още тогава публикува първия стандарт на епаньола бретон.

Този първи стандарт не допускал черно-шарената и трицветната окраска. Чак през 1956 г. са направени първите отстъпки и промени в стандарта, които разрешавали горепосочените окраски.

През 20-те години на миналия век преобладавали кафяво-шарените окраски, а днес все по-често се срещат червеникаво-оранжево-шарените епаньол бретони, най-рядко срещани са светло-оранжево-белите.

Същите са били селектирани с цел да се даде този миловиден вид, който подкупва аристократичните дами и те са избирали тези кучета за компаньони.

И до днес тази окраска е много трудно достижима и неустойчива, което я прави високо ценена интересна в ринговете за красота.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още