Любопитно за дакелите

Преди години имаше една много емблематична двойка в градинката пред Седмочисленици в София. Един достолепен мъж вървеше бавно по алеите и в движение прелистваше списание, а зад него още по-достолепно се поклащаше Жоро – един пясъчен дебел дакел. Помня името му, защото човекът не го водеше на повод, не се обръщаше дори, напълно уверен, че дакелът го следва. Само от време на време казваше високо: „Жоро, продължавеме.“ Жоро се правеше на разсеян, но го следваше неотклонно.

Пътят на дакелите е осеян с доста „тръни“, но оцелява във времето и днес отново е една от най-обичаните породи кучета.

Въпреки дребния си ръст, дакелите са жестоки ловци.

Тези дребни, дълги и късокраки, но изненадващо атлетични кученца са били отглеждани преди 300 години в Германия за лов на язовци – името им буквално означава „куче за язовец“ (dachs означава язовец; hund означава куче). Късите им крака им позволяват да влизат в бърлогите на язовеца, а безграничната им смелост им дава възможност да извлекат  7-8 кг. килограмовите бозайници от дупките им.

Те се представят в голямо разнообразие от размери и цветове.

Първоначално всички дакели бяха черни и жълтокафяви, но днес те се отличават с разнообразен външен вид. На тях има посветена отделна IV група според класификацията на породите признати от Международната федерация по Кинология.

Те се различават по ръст, по текстура и дължина на космената покривка, по цвят. Цяла палитра, красота!

Някои интересни цветове включват синьо и жълтокафяво, кремаво, смес от кафяво и златисто жълто, арлекин.

Антигерманската истерия доведе до временна промяна на името на породата.

Благодарение на тяхното германско потекло, по време на Първата световна война дакелите често са били използвани за изобразяване на Германия в пропаганда. Въпреки че често са хумористични и по-скоро саркастични, тези реклами доведоха до широко презрение към породата. Много от държавите, воюващи с Германия в Първата севтовна война се опитаха да ребрандират породата, като ги преименуват или ги наричат просто ​​„малки кученца“. За съжаление, това не помогна много за имиджа на породата.

Кайзер Вилхелм II е известен с любовта си към дакелите и е погребал петте си домашни любимци в парка Huis Doorn. Има и инцидент, който поддържа лошото им име – две от неговите кучета се появяват в заглавията във  вестниците по онова време като изключително лошо възпитани дакели – Вадл и Хексл се сдобиват с лоша слава след като атакуват ценните златни фазани на ерцхерцог Франц Фердинанд при посещение.

Нацистите твърдяли, че са научили дакел да говори.

Ако Втората световна война беше трагично време за всички, тя беше трудна и за дакелите. Но това, което последва, беше просто странно. Нацистките учени се похвалиха, че успешно са научили дакели да говорят, четат, пишат и дори общуват телепатично. Германците вярваха, че кучетата са почти толкова интелигентни, колкото хората, затова създадоха специална програма, наречена Hundesprechschule Asra, за да се възползват от този актив. Някои от необичайните подвизи, заявени от програмата, включват куче, което можело да каже „Mein Fuhrer“ и друго, което можело да „пише поезия“.

Курвенал е името на един дакел, който можел да „говори“ с различен брой излайвания за различни букви – нещо като кучешки телеграф. Според книгата на Ян Бондесън „Невероятни кучета: сборник за любопитни факти за кучета“, кучето дори е имало свой биограф, описващ ежедневието му, както се полага на всяка голяма звезда. Според съобщенията, той харесвал розови рози, илюстрирал книги по зоология и привлекателни жени. На въпрос дали някога е искал да стане баща, ергенът дакел заявил: „Не!“. Мнозина бяха впечатлени от способностите на дебелото дребно куче, но други подозираха, че той получава сигнали от собствениците си.

Точно преди да почине, Курвенал поетично излаял: „Не се страхувам да умра; кучетата имат души и те са като душите на хората. “ Дакелът е погребан в градината на дома на собственика си.

Те направиха своето завръщане.

Въпреки този труден каменист път, издръжливата порода преживява двете световни войни и отново беше приветствана в сърцата на хората, които отказаха да свързват кучето с нацизма.

Днес дакелите са едни от най-популярните домашни кучета, силно обичани, с всичките си лудории, инат и артистичност.

Не пропускайте тази статия – Да имаш Дакел, това е философия 

Първият олимпийски талисман животно беше дакел.

Уолди е дакел,роден по време на коледното парти на Организационния комитет  през 1969 г, по повод Олимпиадата в Мюнхен’ 1972. На присъстващите на партито били раздадени пастели и глина за моделиране, за да измислят подходящ талисман. Дакелите са известни със своята атлетичност и смелост, така че цветното куче изглеждаше като идеалното лице за олимпийските игри.

На сн. Waldi the dachshund, ©Getty Images

 Артистите обичат дакелите.

Големи и известни художници и артисти изглежда са силно привлечени от малките късокраки и много експресивни кучета. Анди Уорхол често водеше дакела си на интервюта и оставяше кучето да „отговаря“ на въпросите, които не харесваше. Когато Пикасо се запознава с дакела на Дейвид Дъглас Дънкан, Лъмп, през 1957 г., това е любов от пръв поглед. Връзката им е описана в „Duncan’s Picasso and Lump: A Dachshund’s Odyssey“.

Дейвид Хокни беше поредният почитател на дакелите. Двете му кучета, Стенли и Буджи, бяха представени в 45 маслени картини и цяла книга. Създателят на Far Side Гари Ларсън дори използва кучетата за пародийна книга, наречена Wiener Dog Art – цяла колекция от класически произведения на изкуството с дакели, добавени за комедиен ефект.

За характера му – няколко щриха можете да прочетете ТУК 

Хот-догът е кръстен на кучето.

Историята на хот-дога може би е мрачна, но все пак официалната теория е, че закуската е наречена така – дакелска наденичка, тъй като наподобава формата на кучето и тъй като дакелите били любими спътници на немските месари в щатите. Някои предполагат, че името е променено, след като един карикатурист е имал проблеми със спелуването на името на кучето и го е съкратил. За съжаление, тук никой не вижда никаква комичност и така теорията е отхвърлена като апокрифна. Най-ранните писмени сведения за фразата „хот-дог“ могат да бъдат проследени до статия от 1895 г. в Yale Record, отнасяща се за количка за обяд, обслужваща с хот-дог бедни и гладни студенти.

Дакел е първото клонирано куче във Великобритания.

След като спечелва състезание, собственичката Ребека Смит от Батърси решава да клонира 12-годишния си дакел Уини. Експерти от Южна Корея се грижат за кученцето в продължение на пет месеца, преди да го изпратят вкъщи при Смит. Въпреки разликата във възрастта, приликата е поразителна; и двамата имат крива опашка и еднакви маркировки на опалите по козината. Забележително е, че новото кученце – наречено Mini-Winnie – е в отлично здраве и се очаква да живее дълъг живот.

 

Сн. Kojirou Sasaki/unsplash

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още