Неприятна история с кучета, като хиляди други. Не е новина, само предупреждение. Язовир Пчелина, Ковачевци, Пернишко.
Почивни дни, слънце през февруари. Парковете пълни. Градът се задъхва от прах и мръсотия. Бягаш някъде на природа. Да отпуснеш душата. Да дишаш дълбоко. Кучетата да потичат на свобода. Язовир Пчелина, хубаво местенце. Доста застроено вече по брега, затова си водиш кучетата на повод. Минаваш покрай добре поддържан имот, нови вили вътре, тревичката окосена, три едри български овчарки ви облайват определено не приятелски, тичайки покрай оградата. Красиви са. И достойно заработват храната си кучетата. В главата ти просветва за секунда: „ Дано няма някъде в тази ограда отвор да излязат.“ И точно след минута-две и трите се втурват срещу вас.
Свободни, на пътеката отвън, атакуват директно кучетата, разхождани на повод.
Настъпва меле, твоите две кучета са дребни и отпор не могат да дадат. Трите овчарките са съсредоточени върху побратимите си, успяваш да ги прогониш от едното, те налитат на другото. Може би те не налитат на хора, пък и нямаш много време да го мислиш. Дърпаш за козината, риташ, те отпускат захапката. Някой грабва кучетата и спринтира, за да се отдалечи. Ти си заел атакуваща позиция, зъбиш се, ръмжиш срещу трите, плашиш ги. Те не те нападат. Погледите им обхождат път да стигнат отново до кучетата ти…. След няколко хвърлени в пространството камъка, за да ги държиш на разстояние вървейки заднешком, те спират да „охраняват“ пътеката, далече от поверения им имот. Гонитбата е приключила.
Изплезил език, сърцето ти работи на максимум обороти, защото си носил на ръце твоите добродушковци, стигаш до колата и проклинаш решението си да се занесеш до това място. Оттърсваш се от шока. Кучетата ти са цели, в общи линии. И първата ти мисъл е, че ако имаше оръжие, в пристъп на паника, най-вероятно щеше да стреляш. И да убиеш кучето, оставено там да пази. Неговият собственик е разширил неправомерно поверената му територия.
Става ти неприятна мисълта, че би могъл да отнемеш живота не на този, който всъщност го заслужава.
После гневът те блъска в главата: тоя е за прокурор! Как, по дяволите, ще оставиш три огромни овчарски кучета в разграден двор? Там ходят много хора, с кученца, с деца, пикници си правят. Неочаквана опасност, обаче, дебне в тази пасторална идилия. Предупредени се чувствайте.
Да, разбира се, този малоумен собственик трябва да си носи последствията…Сигнал по реда на Закона би следвало да подадеш. Обаче, нали, спасявал си кучетата си да не станат на дреб, доказателствен материал нямаш! Пернишкият прокурор дали на мен ще повярва или на батката, който има този чудесен имот- някакво ваканционно селище е, но до табелата така и не стигнах. Впрочем един парцел там на първа линия струва 108 000 евра. Ще се върна, ще науча кой е стопанинът на трите кучета и…?
Надявам се, праведният ми гняв е правилно разбран. Считам, че човеците сме ударили дъното, но все се оказва, че копаме здраво надолу, надолу… Тъжно ми става. И безнадеждно.
Но продължавам да се чудя – има ли адвокат, който иска да води дело, обречено на провал? Няма. Ще си потъваме.
сн. https://zapernik.com/
