Никога няма да се разберат, но това не означава,че не могат да се обикнат
Добре известно е, че кучето и котката по инстинкт много не се харесват. Действително те имат коренно противоположен характер, поведение и сигнали.
Живееки под един покрив, обичта към стопанина ги води към взаимно разбирателство и дори много топли чувства.
Еволюцията – в едър щрих
Докато кучето е неспособно да си набави самостоятелно храна, за което трябва да прибегне до работа в група с много строга йерархия, то котката е роден хищник. Нейната сентенция е: „Свободата е независимостта на нуждата“.
Кучето от зората на своето същестувване ата е зависимо от човека. От хиляди години е възникнало едно поданство, от което кучето не може, а и не иска да се отърси.
Обратно на това, котката е понесла редица превратности: обожавана, обожествявана, анатемосвана, преследвана, ценена само като ловец на мишки…
Езикът им
Кучето и котката използват опашката си като средство за комуникация със себеподобните и с човека. Макар и да не го правят нарочно, техните сигнали имат противоположно значение.
Ето защо, когато се срещнат, се отприщва кавга и тя е най-малкото, което може да се случи.Каквото и да е предразположението им и чувствата им, те никога не ще успеят да се разберат.
Кучето размахва опашка. То казва: „Аз съм доволен“. В този миг наблизо минава котката. Този знак за нея е показателен за най-агресивно поведение.
Котката среща куче, то й харесва и тя крайно доволно изпружва високо опашката си, съвсем изправена, с вдървен вертикален връх. За кучето по-предизвикателен сигнал за атака от този няма!
Ушите: те често заемат еднакви позиции с коренно различни послания. Когато кучето си свие ушите назад, то ни казва „Добре, съгласен съм, подчинявам се!“ Ако видите това при котката – тя ужасно се страхува в този миг и е готова за атака.
Територията: котката не пази особено ревниво територията си, тя по-скоро маркира, за да прогони неканените гости. За кучето тъкмо обратното: за него е от огромно значение никой да не се осмелява да прекоси, камо ли да се настани на неговата територия.
То я защитава, атакувайки чужденеца с всички средства, с които разполага. Ако по непредпазливост котка попадне във владението на кучето, бягството е задължително и при нужда не й остава нищо друго, освен да се покатери на някое високо дърво и да остане там до момента, в който кучето, изгубило интерес, след известно време си отиде.
Сравнително рядко се стига до лош край т.е. до битка, като се има предвид, че котката има на своя страна пъргавост и бързина.
Ако попадне в капана на някой ъгъл, тя пак разполага с пет оръжия – четири крака с остри нокти и зъби. Но няма спасение, ако кучетата са две – едното отвлича вниманието й, другото я напада в гръб!
Това са онези аспекти, които ни карат да ги държим далече едни от други и да не допускаме мисълта да имаме и двете животни у дома.
Но има и нещо, което ги сближава: привързаността, която те изпитват към стопанина си, привързаност, която изразяват по различен начин, но еднаква по сила.
Използвайки това тяхно предразположение и изпълнявайки ролята на катализатор, човек успява да сближи кучето и котето и да ги накара да съжителстват под един покрив, с различни специфични роли и разстановки.
Има много семейства, които се радват на компанията и на двамата. Достатъчно е да бъдат приложени определени мерки, за да се постигне едно мирно съжителство.
Следва – Съвети за мирно съжителство
