Може ли мъжко куче да разпознае дали малките кученцата са негови? Общоизвестно е, че майките обожават и разпознават собствените си кученца. Дали същото се отнася и за бащите им?
Няма доказателства, които да сочат еднозначно, че мъжкото куче може да разбере дали бебета са негово потомство. Някои развъждачи твърдят, че наблюдават колко нежно и привързано е кучето им към малките си изаключават, че то напълно осъзнава факта, че това са неговите кученца. Няма обаче категорично доказателство, че това е така.
Изследванията сочат като причини за това поведение съпричастност и признаването на уязвимостта на кученцата като по-правдоподобно твърдение. Има и друг вариант: мъжкото куче се държи “бащински“ поради своя темперамент и индивидуални характеристики. Някои кучета просто са по-нежни и по-привързани от други. Това може да се дължи на тяхната порода, влияние на околната среда, както и генетично влияние.
Съдържание:
Познават ли мъжките кучета своите кученца?
Отговорът на въпроса има не само емоционален аспект, а е свързан с ранната социализация на малките, както и с това да се предотврати възможна фрустрация от страна на бащата, на когото е отказан достъп до кученцата му.
Ако отговорът на въпроса „Разпознават ли мъжките кучета своите кученца?“ е „Не“, тогава няма място за притеснение дали бащата чувства тъга от липса на своите кученца.
Бързият, но необващащ гамата емоции, отговор на този сложен въпрос е, че мъжките кучета наистина не разпознават своите кученца. Би било много едностранно, обаче, да се направи такова заключение, касаещо всички мъжки кучета и при всички ситуации.
Мъжките кучета са в състояние да разберат, че малките бебебта вече са част от домакинството. Те също така са в състояние да разпознаят, че кучилото принадлежи на определена женска. Справедливо е също да се заключи, че повечето възрастни мъжки кучета разбират, че това са малки кученца, а не напълно израснали кучета, така че много от тях ще се отнасят с бебоците с много повече грижа и търпение. Няма обаче пряко доказателство, че мъжкото куче ще разпознае, че това са неговите собствени деца.
Въпреки че е невъзможно да се направи окончателен извод, че мъжкото куче не разпознава бебето куче като свое собствено, обикновено се вярва, че не го разпознава.
Малките ще бъдат представени на мъжкото куче и то ще ги приеме като членове на семейството. Но най-вероятно е отношението му да стига дотук, тъй като той няма връзката, която изгражда майката, докато ги носи и нейният организъм е свързан с техните по нормални физиологични причини. При мъжкото куче това липсва като памет.
Мъжкият най-вероятно ще приеме малките за да ги защитава, гушка, да играе с тях, но не в ролята си на родител, какъвто той не може да знае , че е.
Имат ли мъжки кучета бащински инстинкти?
Домашните кучета нямат бащински инстинкти към своите кученца. Съвременното куче произхожда от вълка, но оттогава много вода е изтекла и инстинктите на кучето са съвсем различни от тези на вълка в природата.
Мъжките вълци ще защитят потомството си, както и ще помогнат на малките, като ги научат на важни житейски умения като лов, йерархия и игра. Те се държат с тях като баща с децата си.
Обаче нашите приятели нямат тези инстинкти. Бидейки хидяди години до нас, те са повлияни в голяма степен от нас за заличаването на тези прилики с техният прародител. По същия начин, по който кучетата вече нямат нужда да ловуват, (ловните инстикти са запазени и развиваи в породите за лов, но така или иначе – тези кучета не лолулат за да оцеляват, а заради собствениците си), така и те вече не се нуждаят от бащини инстинкти. Хората са се намесили във всичко, от развъждането до раждането и отглеждането на малките, следователно родителските роли са се променили.
Тъй като хората са се намесили в процесите на развъждане на кучета и отглеждането на малките, мъжките кучета вече не са необходими за раждането, защитата и обучението на малките, нито как да се пазат, как да оцеляват, как да ловуват.
Следователно тяхната роля по същество е била премахната. Тъй като мъжките кучета вече нямат бащински инстинкт, те могат да бъдат груби, агресивни или случайно да наранят кученцета, ако са им представени твърде рано. Ето защо е препоръчително малките да не се представят на бащата докато не станат поне на 20 дни. Дори намеренията му да са чисти, голямо куче лесно би могло да нарани или убие кученце.
Каква ще е реакцията на мъжкото куче към своите кученца?
Не можете да правите прогнози, без да имате точна преценка за характериските на породата и в частност – характера на вашето куче. Неговото поведение към малките може да е от агресия до нежна привързаност, всяко мъжко куче ще бъде различно, поради което е изключително важно да бъдете много предпазливи по време на първата им среща.
Ревност
Някои мъжки кучета, живели в дома като двойка с женското куче, могат да проявят ревност заради изцяло насоченото внимание на женската към малките, както и от страна на хората, които в тези моменти пренебрегват мъжкия. Той се чувства, естествено, напълно извън картината и изоставен. Ревността може да доведе до индиректно или пряко агресивно поведение. „Най-добрият“ сценарий той да развие такова усещане е като го изолирате напълно и забравите за съществуването му. Той може да намрази „причината“ – малките, така че не забравяйте да му обърнете внимание!
Някои мъжки се опитват да привлекат вниманието, като застават между вас и кучилото. Това може да бъде опасно по две причини. Първо, мъжкият може да настъпи кученце и да му причини сериозна вреда. Освен това майката може да атакува бащата, за да защити своите кученца. Съществува и възможността бащата умишлено атакува кученцата от ревност.
Безразличие
Тъй като много мъжки кучета нямат бащински инстинкти, има вероятност те да са безразлични към кученцата. Това може да се покаже чрез първоначален интерес, който бързо се губи или пък вашето мъжко куче постоянно ще ги игнорира. Много развъждачи предпочитат този вариант, когато техните мъжки кучета се държат по този начин. Тъй като дори ако те са много любвеобилни към своите малки, ако са в тясна и непрекъсната връзка с тях, без наблюдение, могат случайно да настъпят или да наранят кученце.
Всъщност безразличието в поведението на бащата към кучилото е най-често срещаната реакция. Затова много развъждачи ще направят необходимото да попречат на своето племенно куче да среща кучилото, докато това не стане безопасно.
Любов
Макар и да не е най-обичайната реакция, не е нечувано едно мъжко куче незабавно да започне да се грижи за своето потомство. Той ще бебоците, ще ги почиства и дори нежно ще ги разнася в устата си. Това доказателство ли е, че мъжките кучета разпознават своите кученца? Не е задължително. Кучета с много благ и нежен характер просто разпознават уязвимостта на малките. Това може да е независим случай на бащински инстинкт или, по-вероятно е да е поведение на едно много емпатично куче.
Кучетата са много съпричастни същества, някои повече от други. Тези, които са особено емпатични, ще могат да разберат, че кученцата са уязвими по много начини и ще се опитват да ги защитят или да се грижат за тях. Следователно не е задължително те да осъзнават, че тези кученца са техни деца, а по-скоро го правят от инстинкт да защитават по-уязвимите
Трябва ли мъжкото куче да стои далеч от кученцата?
През първите двадесет дни от живота на кученцата, мъжките кучета трябва да стоят далеч от тях. След този период, обаче, всъщност е от полза за бащата да се срещне с кученцата. Това е така, защото помага за правилното социализиране на кученцата по време на чувствителния им период. Трябва да се уверите, че бащата проявява приятелско поведение и не проявява никаква агресия или нежелание да се срещне с кученцата.
Първата среща трябва да се наблюдава много внимателно и да не се насилва по никакъв начин, тъй като това може да доведе до агресия и нараняване. Вместо това позволете на бащата и кученцата да се приближат сами и да имате готовност да го отведете от тях, ако се появят някакви негативни признаци.
Защо кучетата-бащи атакуват своите кученца?
Има много причини, поради които кучетата бащи могат да атакуват своите кученца, включително ревност, позволението за ново чифтосване и безпокойство или прекомерна стимулация от кученцата.
Ако кучето ревнува, може да се опита да привлече вниманието ви. Ако не постигне целта си, той може да се разочарова и да нападне кученцата. Това, разбира се, няма да бъде планирано. Това може да се случи, докато ги държите или ако някой е между вас и бащата. Агресия може също да възникне, тъй като след като кучката вече не е бременна, тогава тя има право да се чифтосва отново. Този инстинктивен стремеж да запази тази женска за себе си може да предизвика агресия.
Освен това, ако позволите на кученцата постоянно да се разхождат, без бащата да има къде да избяга от малките нашественици, той може да ги щракне със зъби, тъй като го тормозят. И това може да бъде опасно за крехката им физика.
Натъжават ли се, когато им вземете кученцата?
Ако мъжко куче вече се е свързало с кученцата и е създало приятелство, тогава Да – той може да бъде тъжен, когато кученцата напуснат дома и отидат в новите си семейства.
Но в повечето случаи мъжките не страдат от тази раздяла, тъй като те нямат естествен бащински инстинкт.
