Етология

Прекалената привързаността не прави кучето щастливо

Думата “поведение” и словосъчетанията с нея се срещат все по-често в ежедневната употреба. Ние използваме понятието „смущение в поведението“ когато говорим за отклонения в обичайните реакции, независимо при хора или животни.

Четем за новите постижения в изучаването на поведението.Сравнителното изучаване на поведението, (етология), е науката за животинското поведение.

Тази сравнително млада наука, част от биологията, е от значение също и за психологията, социологията и политологията, защото нейните познания са приложими и по отношение на човека.

И опровергават предположението, че човешкото поведение се определя само от околната среда и, с изключение на някои рефлекси при пеленачетата, у човека няма вродени поведенчески шаблони.

Отнесена към кучето, науката за изследване на поведението ни обяснява защо например нашето куче маха с опашка, защо му настръхва козината, защо дръпва уши назад и лае, защо толкова обича да се разхожда с нас, защо мъжкото куче вдига крак или женската може да заплаши мъжкото, но не то нея.

Резултатите от изучаването на поведението ни помагат да разберем нашето куче, за да можем, изхождайки от неговите вродени начини на поведение, да направим най-доброто за съвместния ни живот.

Това съвсем не означава, че по-рано без тези познания не е имало добри отношения между стопанин и куче, защото науката обяснява и тълкува процесите, но не ги създава.

Кучето винаги е било способно на удивително поведение: ние го наричаме любов, вярност, или използваме други понятия от човешкия морален кодекс. При това тези качества са заложени в природата на всяко куче.

Основната грешка

Всичко изглежда предопределено за едно щастливо съжителство, но действителността е по-различна. Няма лошо да назоваваме кучето си с най-нежни имена, да му гукаме като на дете (когато сме насаме), но езикът на нашето тяло и нашето поведение трябва да кореспондира с кучешкия и да излъчва недвусмислени сигнали към него.

Непростима грешка е да се държим с кучето си като с човешко същество. То е член на семейството, но мястото му в тази общност е на куче.

Човешката природа, поне така ни се иска да вярваме, в повечето случаи е състрадателна и изпълнена със съчувствие. Ние имаме склонност да гледаме на домашното си куче като на детето на семейството.

Така е що се отнася до грижите, но не и до маниера ни на поведение спрямо него.

В света на кучета има установен друг ред, участието им в една глутница, каквото е семейството за тях, е ясно определено за тях самите, докато хората не желаят да се съобразят с това, което му е дадено по природа.

В нея всеки си тежи на мястото, а лидерът е този, в който е силата и правото да подрежда нещата. Останалите имат нужда от лидер, когото да следват. И тези отношения правят живота в глутницата спокоен и щастлив.

Кучетата инстинктивно се нуждаят от правила, ограничения и граници.  За да бъде връзката семейство – куче щастлива, именно хората трябва да станат водачи на глутницата.

Грешката е направена когато хората сами дават на кучето прекалена привързаност, тъй като те са тези, които се нуждаят от такава. Другите фактори се пренебрегват и проблемът е готов.

Привързаността без правила и граници се противопоставя на всяко зрънце инстинкт на кучето.

Привързаността не прави кучето по-щастливо, съобразяването с неговите инстинкти го прави щастливо. Вие, щом сте собственик на куче, сте длъжни да осигурите точния, присъщия баланс, за да постигнете това.

Да дадете на вашето куче привързаност е важно нещо, но това трябва да бъде направено коректно.

(продължава)

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още