от Д-р Джордж М. Стрейн
Начинът на генетичните трансформации на глухотата при кучето е неизучена. Няма разпознати форми, свързани с пола на кучето, въпреки че при хората това се явява като причина в определени случаи.
Глухотата при кучето има автосоматичен рецесивен маханизъм при ротвайлер, бул териер и пойнтер, но това предположение не е достатъчно благонадеждно, защото сведенията са отпреди да е наличен Баер тест и възможността да бъдат разкрити едностранно глухите кучета.
Източниците обикновено говорят за това, че по-често при другите породи глухотата има автосоматично-доминантно наследствено предаване, но това не е вярно, което ще се опитаме да докажем по-долу.
Белият цвят и глухотата при кучето
Свързаната с пигментацията наследствена глухота се среща не само при кучетата. Подобни дефекти се срещат и при мишки, воден пор, коне, прасета, котки и при хора. Глухотата при синеоките бели котки е често срещана и, както е известно, има автосоматичен –доминантен механизъм на унаследяване.
Сините очи, резултат от липсата на пигмент в ириса, обичайно се свързват с глухота, но сами по себе си не са индикация за отсъствие на слух или наличие на гена на глухотата в конкретното животно, въпреки че някои породи кучета със сини очи са по-засегнати от глухота.
Асоциираната с пигментацията глухота не се ограничава само до кучетата.
Синдромът на Waardenburg (една патология и при човека) се съпровожда и от глухота, шарки от бяло по брадата и косата, сини или различен цвят очи дори при негри и азиатци, липса на пигмент зад ретината и второстепенни структурни деформации около носа и очите.
Това е автосоматично доминантно разстройство с непълно проникване, което означава, че индивидите, които наследяват това заболяване може да не показват всички синдроми – т.е. те може и да не са глухи.
Непълното проникване на гена усложнява определянето на механизма на унаследяване. Понастоящем няма документирани изследвания, че непълното проникване би могло да е фактор за кучешката глухота.
Според генетиката всяко куче носи две копия от всеки ген, по един от всеки един от родителите си. Възможните резултати от съешаването могат да бъдат демонстрирани с табличките по-долу, показващи генотипа на двамата родители и възможните комбинации в тяхното поколение.
Ако глухотата се носи от рецесивен ген (d),съешаването на два екземпляра с (Dd) (табл.1) ще се получи теоретично 25% засегнати кучета (dd), 50% носещи (Dd), и 25% напълно свободни от дефекта (DD). Съешаването на куче носител и куче, свободно от дефектния ген за глухота – теоретично ще се получи потомство, в което 50% са носители на гена и 50% са абсолютно чисти от него (табл.2).
Варианта при който едното куче е глухо, а другото е носител на гена- при тази комбинация – (табл. 3) 50% ще са поразени и 50% ще са носители. И накрая при едно глухо и куче, което не носи този ген (табл.4) ще се получи поколение 100% носители на гена, нито едно глухо и нито едно напълно свободно от този ген.
Теоретичен резултат при развъждане на две носещи рецесивен ген на глухотата (d).
Табл.1 | Dd | |
Dd | DD | Dd |
Dd | dd |
Теоретичен резултат при развъждане на куче, което носи рецесивен ген и куче, което не носи ген на глухотата.
Taбл. 2 | DD | |
Dd | DD | DD |
Dd | Dd |
Теоретичен резултат при развъждане на куче, което носи рецесивен ген и на засегнато от глухота куче.
Table 3 | Dd | |
dd | Dd | dd |
Dd | dd |
Теоретичен резултат при развъждане на куче, засегнато от глухота и куче, напълно свободно от рецесивен ген за глухота.
Table 4 | DD | |
dd | Dd | Dd |
Dd | Dd |
(продължава)
Тук можете да прочетете Генетика на глухотата при кучето , част 1