Генетика на глухотата при кучето

Вродената глухота при кучето (и при други животни) може да бъде придобита (причинена от маточни инфекции, от лекарства опасни за ушната система като гентамицин, от заболяване на черния дроб и излагане на други токсични влияния преди или малко след раждането), може да бъде и унаследена.

Унаследената глухота

Може да бъде причинена от дефектен ген, който е доминантен, рецисивен, свързан с пола, да има полигенна природа и да включва комбинация от различни гени.

Често е доста трудно да се определи точната причина за вродената глухота, освен ако проблемът не е бил изследван в породата като често срещан или регистриран при връзка с точно определени родители.

В тази статия ще дискутираме какво понастоящем е известно за генетиката на глухотата при кучетата така че развъждачите да могат да направят най-информирания за себе си избор, за да ограничат или елиминират глухотата в поколението.

Вродената глухота

Била описана при приблизително 85 породи кучета, като този списък расте непрекъснато и на практика всяка порода би могла да бъде засегната от глухота, но най-вече при тези с бяла козина.

Глухотата може да е била от дълго време затвърдена в дадена порода, но да е оставала скрита от любители и аматьори развъждачи, за да пазят репутация си неопетнена.

Смущенията в слуха обикновено се асоциират с бялата оцветка на кучето, където липсата на пигментация увеличава вероятността от глухота.

По-специално, два гена, отговорни за пигментацията са често асоциирани с глухотата: мерл гена (оцветяване при коли, шетландската овчарка, пъстрите дакели, немски дог арлекин, американски фоксхаунд, бобтейл и норвежки дункер) и генът, който е отговорен за много нашарените оцветки (бултериер, самоед, грейхаунд, голямо пиренейско куче, сиелиам териер, бийгъл, булдог, далматин, английски сетер). Но не всички породи, носещи този ген страдат.

Глухотата, която обикновено се развива през първите няколко седмици ведната след раждането, докато ушните канали са още затворени, обикновено е резултат от дегенерация на част от клетките в ушната мида. Нервните клетки на съдовете впоследствие умират и това довежда до необратима глухота.

Причината за съдовата дегенерация е непозната, но най-вероятно е свързана с липсата на меланин, произвеждан от клетките меланоцити в кръвоносните съдове.

Всички функции на тези клетки не са изучени напълно, но една от ролите им е да поддържат висока концентрация на течността, обграждаща клетките на косъма в кохлеята. Тези пигментационни клетки са критични за оцеляването стрията по повърхността на ушната мида.

(Горната част на спираловидното отверстие съдържа голям брой капиляри и малки кръвоносни съдове и е наречен stria vascularis. Произвежда endolymph, един от трите компонента на течността, която се отделя в кохлеята.

Стрията е нещо като наслоен епител, съдържащ първоначално три клетъчни типа – периферни, средни и базисни клетки и интраепителни капиляри. Това е единствената епителна тъкан, която не е кръвоносна и няма лимфни съдове.)

Глухотата при доберманите, която е свързана с нарушение на вестибуларния апарат има друг механизъм на възникване – глухотата може да възникне в по-късна възраст, по други причини, например заради въздействието на токсични вещества, инфекции или травми, или в следствие на дегенеративни старчески процеси.

Тези форми на глухота не се предават по наследство и не е необходимо да се отчитат при планираното развъждане. Обхвата на разпространение на вродената глухота при различните породи е малко известен поради ограничения брой на изследванията.

При далматините, където случаите са най-много, в САЩ изследванията показват 8% двустранна глухота и 22% едностранна. При английски сетер, английски кокер спаньол, австралийски кетъл дог и бул териер, поради факта, че тестваният брой кучета е по-малък, засегнатите са до 1/3 от тези при далматините.

Едностранна или двустранна глухота

Е открита при 75% от всички тествани бели норвежки Дюнкер, докато при другите цветови вариации не е регистрирана глухота. Други породи с високо ниво на регистрирани случаи на глухота са катахула дог и австралийска овчарка. Случаите на различните типове глухота в кучешката популация като цяло не са много, но тези данни предшестват наличието на слухови тестове и са много по-ниски от реалното състояние на нещата.

Разпознаването на засегнатите често е трудно, защото при едностранната глухота изглежда, че кучето чува нормално освен ако не се направи специален тест. Тук е мястото да кажем, че едностранно глухите кучета представляват голям генетичен риск за трансформирането на глухотата от едностранна в дрвустранна при поколението.

(продължава)

Д-р Джордж М. Стрейн

Глухота при кучето, свързана с пигментацията

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още