Гана

Болест, която всява страх

Ганата е сериозно заболяване, което още не е напълно победено. Макар че може да засегне кучета от всяка възраст, по-податливи са малките кученца.

Кучешката гана, позната още като болестта на Каре, и днес, в началото на третото хилядолетие е плашило, надвиснало застрашително над нашите приятели у дома.

Независимо от това, че ваксинационната практика е станала вече рутинна – поне за по-голямата част от кучетата, които живеят като приятели или помощници на човека, заболяването покосява ежегодно не малко жертви и поради това не може да се разглежда като ликвидирано от съвременната ветеринарна медицина.

Ето защо е наложително да се поддържа винаги висока бдителност и кучетата редовно да се контролират, особено ако са малки. При съмнение, търсете своевременно ветеринарния лекар.

Какво е всъщност ганата?

Какво може да се с случи с нашия приятел ако се зарази? Съществува ли ефикасно лечение? Какво можем да сторим, за да го защитим?

Нека се опитаме да разберем нещо повече за тази инфекция. Виновникът е вирус . Патогенният агент, предизвикващ ганата, е един микроорганизъм от семейството на Парамиксовиридите, в тясна родствена връзка с вируса, който при човека причинява дребната шарка (морбили).

Могат да бъдат инфектирани кучета (податливи на заразата, обаче, са и различни видове от зоологичния ред на месоядните) от всяка порода, пол и възраст.

Най-тежки проблеми възникват при малките кученца. Болестта се предава от болното животно на здравото чрез излагане на вируса във въздуха и в капчици заразен материал (най-вече от дихателните секрети).

Разсейката и заразяването се случват по-лесно в стресиращи ситуации (кученца подложени на пътуване при неподходящи условия, продължителен престой в зоомагазин), в пренаселени (пансиони, приюти, развъдници) места с лоша хигиена.

Трите фази на ганата

Симптомите на ганата се изявяват след инкубационен период от няколко дни и се разпределят в три фази (дихателна, стомашно-чревна и неврологична) с различна продължителност и които не винаги задължително се представят една след друга.

1. Дихателна

Фаза, характеризирана с треска, зачервяване на очите, конюнктивит, кихане, изтичане на секреции от носа, кашлица и все по-трудно дишане. Стига се до развитие на бронхит и евентуално бронхопневмония, които водят до смъртен изход.

2. Стомашно-чревна

Проявява се с повръщане и диария, които бързо водят до състояние на обезводняване, изтощение и напредващ упадък, завършващи нерядко със смърт.

3. Неврологична

Тази фаза може да настъпи като последствие на двете предшестващи или да се появи независимо – в случай, че организмът на животното евентуално успее да превъзмогне първоначалната инфекция.

Характерни признаци са треперене, залитане, различни форми на парези и на парализи, увреждания на периферната нервна система и гърчове. Последните могат да възникнат седмици или месеци по-късно и пак да доведат до фатален край.

Макар и по-рядко, може да се явят и кожни проблеми, като дерматити или задебеляване на възглавничките на стъпалата. Животните, които са успели да превъзмогнат инфекцията, могат все пак да получат увреждания на съзъбието (в такъв случай става дума за хипоплазия на емайла), лесно забележим при възрастните екземпляри.

Следва:  Диагнозата и възможни лечения

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още