Древният китаец
Легендата разказва, че чау-чау бил парият сред китайските кучета – отглеждан основно и предимно за храна, от него не се е изисквало да бъде нито пазач, нито общително домашно животно и, колкото по-ленив и слабо-подвижен е бил, толкова по-добре от гледна точка на „угояването“.Дори името му показва произхода: chow е англоезичната „пиджин-жаргонна“ дума за „храна“
Друга легенда пък твърди, че чау-чау и шар-пеят са били двете основни бойни породи в Китай и, всъщност, шар-пей е произлязъл от чау: в това не е трудно да се повярва, като се има предвид типичният син език, уникален белег за тези породи.
Така или иначе, това е една от най-странните като характер и поведение породи по света.
Чау може да се опише с три думи: дистанциран, самостоятелен, достолепен.
Егото му е с размера на Китай. Чау знае, че е неземно красив и че, изобщо, е най-най-най-хубавото куче на света и нищо друго не го интересува. Действа винаги сам и никога не се подчинява сляпо на команди.
Нещо повече – сам за себе си той си е глутница. Работи с хората не защото стоят по-високо от него в йерархията, а защото е свикнал с тях и презира изблиците им на недоволство.
Не е от кучетата, които бясно въртят опашки наляво и надясно – ако много ви се радва, няколко поклащания на опашката според него са достатъчен израз на снизхождение. Ако не ви се радва, просто не ви обръща внимание…
Накратко казано, той не е куче за властни хора (охо, предстоят ви сериозни сблъсъци, ако искате да му налагате волята си), не е куче за сърдечни хора (грам любов и преданост няма да получите от него) и не е подходящ за деца.
Волевите и упорити чау-чау се нуждаят от също толкова волеви и упорит собственик.
Тази порода мисли само за себе си и лесно може да ви стане господар, ако го допуснете. Още като съвсем малък, чау вече е „самообучен“ – рядко разрушава вкъщи и проявява неподчинение. Това далеч не означава, че не бива да го обучавате – напротив.
Още като малък чау-чау трябва да премине пълен курс по послушание и винаги, през цялото време, в течение на целия му живот, командите да бъдат неизменна част от ежедневието му. Така ще си спестите както неподчинение, така и много неприятни ситуации, в които кучето тръгва да се бие или пък просто пресича улицата, само защото му е хрумнало.
Много важна е също така социализацията – от малко кучето да се запознава с колкото може повече непознати и особено деца, да посещава непрестанно нови места и да среща нови кучета. Така в последствие то няма да започне да проявява агресивност към чужди хора и животни.
Изобщо, не забравяйте, че чау-чау е консервативен джентълмен до мозъка на костите си и, ако не е свикнал навреме с промените в околната среда, ще си имате ужасно много неприятности с него.
