Да поговорим още за кинологията като наука във Ветеринарно-медицинския Университет на Виена с Иван Симеонов, един от учредителите на Български питбул клуб.
Доскоро в академичните среди на кинологията се гледаше като на псевдонаука, кинолозите пък от своя страна се гордееха с научните си резултати от изследвания и проучвания правени с канидите.
Дано чрез тази статия стане ясно и на хората, самонарекли се за кинолози, че да си отглеждал и размножавал кучета или да си се научил да тълкуваш стандарта на дадена порода още не те прави кинолог.
Едно е сигурно, макар и зародила се като хоби, кинологията претърпява различни етапи на развитие и в днешно време безспорно се утвърждава като наука.
Академичните среди забелязаха нуждата от професионално подготвени кинолози и отдадоха заслужена почит на кинологията като наука.
Потвърждение за това е университетската специалност „Приложна Кинология“, която се предлага от 2010 година във Ветеринарно-медицинския Университет на Виена (за оригинална информация вижте тук www.vu-wien.ac.at/de/lehre/unilehrgang/kynologie/).
В рамките на 4 семестъра се подготвят академични кадри с широка компетентност. Целта е чрез тази специалност изцяло да се подобри взаимодействието човек – куче, както и да се намали риска за хора и кучета в конкретни случаи.
Една от централните области на завършилите кинолози е изработването на стандартни програми за обучение на треньори и кучета.
По този начин кинолозите изпълняват ключова роля за отношение с уважение към кучетата, за осигуряване на необходимото качество на предлаганите услуги свързани с кучетата. Така кинолозите допринасят и за защита на животните.
Да се запознаем по-отблизо с тази специалност.
Ето някои от областите, по които абсолвентите придобиват компетентност в рамките на обучението си за кинолози:
Това са: управление на училища за кучета; управление на кучешки пансиони; управление на професионални развъдници; управление на клубове за кучешки спортове, както и управление на киноложки клубове и изпълняване на ръководни постове в киноложки федерации; съдийство; обучаване и преквалификация на треньори; управление на треньорски центрове; редакционни и журналистически дейности в специализирани списания по темите отглеждане, развъждане и спорт; производство и продажба на кучешки храни и аксесоари; маркетинг в областта на кучешките спортове и развъждане; застраховане на животни; плануване и строеж на развъдници и приюти за кучета; дизайн и строеж на спортни площадки за кучета.
Подготовката във всички тези области гарантира, че студентите няма да скучаят при усвояването на четирите семестъра. Още повече, че при кандидатстването са се борили за 30 места. Горе посочихме областите на реализация, но нека разгледаме и предметите, които се изучават, практиките и екскурзиите, които се абсолвират, и какво още е нужно до завършването.
Предметите са широко образователни, някои от тях се изучават, други са част от семинари. Ето ги и тях: етика, защита на животните, еволюция и история на кучето, еволюция на поведението, произход на породите, език на тялото, хранене, паразитология, генетика, заболявания, влияещи на поведението, първа медицинска помощ за кучета, хигиена, грижа за кучето, инфекциозни болести, възпроизвеждане и раждане, претоварване и недостатъчно натоварване на кучето, тест на характера, положителна стратегия при обучението, поведение и методика на обучението (теория и практика), агресия куче – куче и куче – човек, комуникация (социална специалност), наследствени болести, ролята на кучето и собственика в политиката.
Няма как да се подминат и тежките дисциплини: анатомия, физиология, неврофизиология, болести на двигателният апарат, имунизации.
Предмети като икономика и право също са част от следването, но сухата теория е разнообразена от практики в различни клиники и лаборатории, както и екскурзии до Научния център за вълци. Самото следване се състои от лекции, литературни семинари, интерактивни семинари, упражнения, екскурзии, конверзатории.
Освен присъствието на тези занятия, както и положителни оценки от всички изпити, за да завърши специалността, се прави и малка дипломна работа, която се презентира и защитава пред изпитна комисия.
След като придобихме представа какво означава Кинологията като наука трябва да припомним, че кинолог е понятие, което се използва и за хора, които без да притежават образование на еколог или биолог, изследват научно вълчи глутници, бездомни или домашни кучета, кучета в приюти и др.
Новата специалност няма за цел да отрече „кинолозите на свободна практика“ или постиженията им, а да предложи възможност на млади хора да навлязат професионално в света на кучетата.
