Немското овчарско куче

 

Пътят към популярността

 

Преди световните конфликти породата не е била много известна дори в родната си страна. След Първата световна война, в която немските овчарски кучета се оказали от голяма полза в редовете на германската армия, към породата започнал да се събужда интерес и сред широката публика в различни страни, сред които и САЩ.

 

Завръщайки се в родината си след края на войната, съюзните войници разказвали за присъствието на бойното поле на тези много издръжливи, смели и енергични кучета. Отделни екземпляри били отнесени отвъд океана.

Неоспоримите качества на немското овчарско куче не били веднага оценени по достойнство от всички, особено в Старата Ангиля, където дълго време дори не признавали официалното и име. Англичаните преименували немското овчарско куче на Foreign sheeperd dog, т. е. чуждоземно овчарско куче, а по-късно в Елзаско куче-вълк и едва през 1960 най-сетне му присъдиха неговото истинско име: German Sheeperd dog.

 

В Австралия пък немското овчарско куче бе дълго време считано за агресивно и опасно и заради това вносът в страна бе забранен.

В Италия първите екземпляри се появяват на изложението в Милано през 1906 г. Отличните поведенчески реакции на овчарката били веднага оценени. Днес Deutsher Schaferhund е най-разпространеното и обичано куче в света. За статистиката – около 25-30% от породистите кучета в света са именно Немско овчарско куче.

 

 Общ външен вид

 

Куче със среден ръст, правоъгълен формат, енергично, мускулесто, със суха костна система и здраво телосложение.

Тяло: холка – добре развита, гръб як, солиден, добре замускулен. Крупа: дълга, скосена леко, образува ъгъл от около 23 градуса върху хоризонталата. Поясната област добре замускулена, широка, силно развита.

Гърди: умерено широки с възможно най-дългата и добре маркирана гръдна кост. Ребра: умерено извити.

Космена покривка: косъм прав, твърд, добре разстлан. Върху главата, предната част на крайниците, върху лапите и пръстите е къс, по шията е много по-гъст.

Допустими цветове: черен с опалености червено-кафяви, кафяви или жълти до светло-сиви, едноцветно черен и с по-тъмни сиви опалености. Маска – черна.

 

Опашка: трябва да стига поне до скакателната става, но да не надвишава метатарза. Носи я леко извита. Когато кучето е в действие може да е повдигната, но без да надвишава хоризонталата. По долната и част косъмът е малко по-дълъг.

Задни крайници: леко наведени напред, но оставайки успоредни помежду си. Бедрата са мощни и мускулести, скакателна става – солидна и яка.

Уши: средно големи, добре изправени и симетрични. Ушната мида е насочена напред, завършва с остър връх. Когато кучето е в покой или в действие, наклоненото назад ухо не е дефект.

Очи: средно големи, бадемовидни, поставени леко косо. Не са изпъкнали. Цветът може да бъде само кафяв.

Глава: добре пропорционирана спрямо ръста, без да е тежка, нито прекалено удължена, в общия си вид – суха. Муцуната е с конична форма. Дължината на черепа трябва да е равна на ширината му. Стоп – наклонен и не твърде подчертан. Челюст – мощна, съзъбие ножично, носна гъба – черна, бърни – тъмни и стегнати.

Врат: силен, мускулест, без гънки под брадата. Спрямо тялото образува ъгъл от около 45 градуса.

Предни крайници: безупречно успоредни и с мощна мускулатура. Плешката и предрамието са еднакво дълги и ъгълът, който образуват би трябвало да е 90 градуса, но може да стигне и до 110 градуса.

Лапи: заклъглени, пръсти добре стегнати, нокти яки и с тъмен цвят.

 

В служба на човека

 

Преди много години Валтер Кориери, кинолог и голям познавач на породата, заявява, че Немското овчарско куче е Леонардо да Винчи сред кучетата. При по-голяма част от породите търсенето е било насочено към специализация за точно определена работа. Не и при немското  овчарско куче, което не е специалист в нищо, но постига добри резултати във всичко.

 

В Германия все още помага на пастирите при воденето на стадата, на границите, на летищата, на гари, при входа и изхода на метрото, тези кучета проверяват багажи и пътници, без да ги плашат, търсейки нелегална стока. Други, редом с колегите си полицаи душат, с нос до земята, следите на опасен престъпник. Трети са ангели спасители на затрупани всред развалините, лавините, пожарите, без страх, че може да загубят собствения си живот, за да помогнат на човека, техния приятел.

 

И още -  по-улегналите екземпляри могат да се превърнат във внимателен и нежен водач на незрящи всред хаоса на градското движение хора и скъпоценен другар, който облекчава тяхното ежедневие и им помага отново да се доближат до другите, да възстановят контакта с хората, отвличайки ги от водовъртежа на тяхната самота.