За повечето хора доберманът е красив, просто защото е доберман и нищо повече.
Доберманът е куче, отглеждано за стресова и опасна работа, при която до себе си има смел водач. За тази работа доберманът трябва да има силен характер и бурен, но контролиран дух, подкрепен от смело сърце.
Какво, всъщност, отприщва атаката при едно спокойно и вдъхващо доверие куче? Повече по темата за агресията и бариерите може да прочетете ТУК
Следващите редове могат да бъдат отнесени към процеса на избор на куче от която и да било друга порода.
Съдържание:
Избор на доберманче
И така, изборът е направен и в къщи в най-скоро време ще се появи малкият доберман – забележителен, красив, умен, здрав и т.н. Всички разногласия са изгладени – майката (или съпругата) е съгласна да храни бъдещия член на семейството, бащата (или съпруга) – да го води на разходка, бабата (или тъщата) – да търпи всички негови поразии. Струва ви се, че всичко е готово и остава само да се сдобиете с кученце.
Именно в този момент, независимо от това, дали сте начинаещ любител или опитен кинолог, може да бъде допусната най-фаталната грешка. Може да станете собственик на куче, от което ще израстне съвсем не това, за което сте мечтали. Вместо красивият и благороден доберман – умен и безстрашен, във вашето семейство задълго ще се засели съвсем друго куче, което ще стане източник на проблеми и неудобства. За никого не е тайна, че буквално всеки ден се раждат десетки малко перспективни кучета, далече от идеалната представа за доберман.
Представете си следната печална картина – похарчвате една и съща сума за елитно и за посредствено куче, в бъдеще (ако разбира се, сте съвестен човек) вие в една и съща степен ще се грижите и за двете, губейки много време и средства. Налице ще бъдат два съвсем различни резултата – резултатите от вашия труд.
Спокоен и стабилен
При кучетата ние отнасяме техния характер и психическо разположение като темперамент. Доберманът се отглежда за специфичен темперамент. Той не е злобен – той има високо ниво на недоверчивост, което предполага агресивна реакция при нужда. Той не е инат – той е решителен.
Собственикът на доберман също трябва да има характер. Той трябва да може и желае да използва специфичния и мощен набор от инструменти на своя фин спътник. Когато го направи, той има най-добрия партньор, отдаден и любящ, готов да посвети тялото и душата си.
За повечето хора доберманът е красив, просто защото е доберман и нищо повече. Стига, обаче, внимателно да се вгледате и ще видите колко са различни отделните индивиди – както по външен вид, така и по характер. Сред тях ще срещнете смели и страхливи добермани, някои са открити и доброжелателни, а други са недоверчиви и без много бариери на агресията. Да не говорим колко много сме слушали за невротични, неуправляеми и истерично злобни кучета, превърнали се в истинско бедствие за своите стопани.
Обезателно нещата трябва да бъдат разгледани и от здравен аспект – красивото куче е здравото куче. Едно болно животно носи много грижи и тревоги, като въобще не говорим за финансовите загуби. Безкрайните нощи, тръпките и студената пот при влизането във ветеринарния кабинет – това са преживявания, които никой не заслужава. Разбира се, от заболявания никой не е застархован, но всеки е длъжен да сведе до минимум риска, придобивайки болно животно още на етапа покупка.
Не купувайте куче по обява в интернет
Всеки иска да притежава красиво и здраво куче, с добър характер. Не са изключени различни варианти – красивият доберман може да има лош и труден за работа характер, а куче с посредствен екстериор да притежава отлични работни качества. При работата с породата компетентните развъдчици се стремят към идеала, към прекрасното съчетание на всички качества, характеризиращи същността на добермана, благодарение на които той е една от най-популярните и безспорно една от най-красивите породи в света.
Както за начинаещите любители, така и за тези, които вече са отглеждали доберман, съществува само един правилен път – обърнете се към съответната киноложка организация, към специалисти по породата и развъдчици. Не купувайте куче по обява в интернет и категорично не се доверявайте на проверени съвети на „стари и опитни“ кучкари. Също така, в никакъв случай не купувайте куче от пазара за животни. Много е важно да бъде потиснато желанието час по-скоро да се сдобиете с доберманче, без значение откъде и как.
Да приемем, че първата правилна крачка е направена и вие сте в контакт с клуба за разговор със специалист. Естествено е, че нивото на подготовка, знанията, опитът и, което не е без значение, базовата подготовка при различните специалисти е различна. Също така сред развъдчиците сравнително често се срещат хора, мислещи повече за материалната изгода, но са слабо осведомени по въпросите за племенното развъждане. Вашата цел и задача е да получите максимум знания и информация по всички интересуващи ви въпроси, за да бъде вашият избор максимално успешен.
След консултация със съответните спeциалисти, вие трябва да знаете името на развъдчика с най-голям авторитет, имената на най-добрите производители – мъжки и женски, както и техните координати. По метода на изключването вие ще изберете най-доброто кучило, от което ще се сдобиете с това, което търсите.
Трябва да бъде определен критерий, по-който ще се избират развъдчик, производители и кучило. Най-добре е изборът на кученце да започне с избора на майката. Ако този избор е правилен, това е 50% от успеха. Не може да се каже точно каква е ролята на наследствеността за определени качества, но няма да е пресилено, ако кажем, че 90% зависят от произхода и едва 10% са хранене, възпитание и дресировка. При това положение изборът трябва да започне с изучаване на родословното дърво на кучето, което избирате.
„Предлагат се кученца с отлично родословие“
Най-важните качества могат да бъдат разделени на 3 освновни групи – произход, здраве, характер и работни качества.
Произход – най-често чуваме следното: „предлагат се кученца с отлично родословие“, никой никога не е казал, че кученцата са с посредствено родословие. Въпросът е как да бъде разграничено доброто от посредственото. Най-добре е да се придържате към правилото, че по-дорбо е онова родословие, в което фигурират известни и отличили се кучета, които не са чак толкова много и техните имена са добре познати. Класата, ценностите в ексетриора, на първо място се потвърждават от изложбените успехи и титли.
При това е най-добре да следите за успехите им в ринговете на специализирани изложби по породата – съдиите на тези Специалки са хора, които развъждат и познават породата в детайли. И когато видят екстериорно красиво куче, но с проблеми в движенията – за тях няма колебение да не го отличат. Защото красотата е движение, функция и външен вид.
Никой не би се усъмнил, че 2xIDC-Sg, World Winner, DV-Sg Барон Брайън – ф.Харо’с Берг или IDC-DV-Sg Траф Куиринус в. Ниирландс Стам са отличаващи се представители на породата, чиито имена в родословието са известна гаранция за качество. А Бобик, който е спечелил някаква награда, на някаква изложба, въпреки уверенията на своите стопани може да се окаже само баласт от гледна точка на произхода.
Друг не по-малко важен аспект се явява наличието на представители на т.нар. „благородни“, класически кръвни линии, съставящи основните клони на генеалогическото дърво на породата. Всяко сериозно отклонение от централния ствол рефлектира в снижаване на качеството. В съвременната популация на добермана едни от най-добрите кръвни линии водят началото си от развъдника „в. Форел“, с който най-успешно са работили в Холандия – „ф. Франкенхорст“, в Италия „ди Камповалано“. Също така, към базовата кръв принадлежат и развъдници като „ф. ф. Норден Стамп“, и „в. Ровелин“, познаващите добре развъдната работа експерти от „дел Читоне“, „в. Диаспора“ и „в. Ниирландс Стамп“. Разбира се, могат да се изброят още десетки добри развъдници, като „Роял Бел“ и „в.х. Вантай“, постигнали големи успехи, свързвайки се с базовите линии. Истината е една – качеството и произхода са неразривно свързани. И ако се проследи родословието на който и да е елитен, съвременен доберман то неминуемо ще срещнем имената на гореизложените развъдници.
