Кучето като предмет

 

Телекоманда за телевизора, за уредбата, за фурната, защо не и за кучето?

 

Толкова ли сме заслепени от напредъка на технологиите, или сме станали бездушни, или просто немислещи…За да има толкова голямо предлагане, видимо има търсене на този уред, наречен устройство за дресура.

 

 

По-интересно е може би да се разбере мотивацията, която кара хората да използват или да толерират тези техники. Част от тях, макар и без да се признават открито, възприемат кучето като предмет, като пособие за ползване при определени цели.

 

За тях не съществува идеята, че това живо същество може да изпитва усещания, болки, чувства: всички средства са позволени, за да се постигне резултат…

 

 

 

В ума на някого се е загнездила идеята, че кучето трябва да функционира като електрически домашен уред.

 

И че прогресът е стигнал до въвеждането на телекоманда. Пускат се и се загасят куп домакински уреди с телекоманда, защо не и кучето. Много по-лесно и по-бързо би било да се промени едно поведение – все едно не ви харесва телевизионния канал – удобно и отдалече, отколкото да се трудиш, разсъждаваш и изучаваш върху кой лост да действаш, за да получиш желания резултат.

 

Разбира се, трошица съвест има у всекиго и всеки, или почти, се ужасява, четейки в някои наръчници за ловна дресура, че “пушечен изстрел със съчми “10-ка” в задната част на куче, което не изпълнява команда, е изправително средство за дебелоглавото куче”. Но внимавайте, защото ако се окаже неефикасно, кучето не ще може повече да бъде поставяно на верига пред къщата, за да получава изявите на една болезнена привързаност към него от страна на други членове на семейството (не напразно то е считано за приятел на цялото семейство).

 

Електрическият нашийник има “по-хуманен  и чист”  образ, но методът е все същият: текущият морал е омекотил термините и в магазините вече не намираме надпис “електрически нашийник” (има грозна асоциация с електрически стол), а “електронно дресиране”, “електронен нашийник” или “обучение от разстояние” и т.н.

 

Това е, за да се чувстват по-малко виновни онези ползватели, които са запазили някаква степен на чувствителност.

 

Силата и продължителността на електрическите импулси могат да бъдат регулирани, а обсегът му е достигнал почти три километра. В инструкциите за ползване на тези пособия е отбелязано следното: 

 

– Внимавайте кучето да не изпадне в паника, когато е заведено на площадката за обучение! (кака точно се внимава?) 

 

- Внимавайте кучето да не избяга, когато види нашийник.

 

- Ограничете броя на наказателните поправки, които кучето получава в един дресировън курс и за един ден.

 

- Дресирайте кучето с това пособие за продължителни периоди от време.

 

- Не се увличайте прекалено в наказателни поправки.”

 

 

Мисля, че възможните странични ефекти, обявени от производителите са достатъчно показателни за потенциалната опасност от уреда.

 

Но в такъв случай, защо тогава бива използван?

Завършвам, цитирайки една фраза на някои стопани-дресьори, която за съжаление се случва да бъде чута, макар и не публично:

“Това куче може да те изкара от търпение, абсолютно нехае за командите и трябваше да го горя 10 секунди, за да се научи.” Без коментар…