Наистина беше много отдавна. Вече не помня лицето на жената, само превития и гръб си спомням. Застана направо пред колата ми.
Това е един междинен път, малкото околовръстно му казват, но има толкова дупки, да караш бързо е невъзможно. А и по това време там, на входа на фабриката, имаше много кучета и винаги внимавах да не блъсна някое. Тичаха по колите и лаеха.
Доберманът стоеше, обаче, на метри от глутницата. Главата му беше вдигната, откъде чакаше да се появят хората му не знам. Спрях, нямаше каишка, никакъв сигнал, че е нечий. Озъби се, но не се противи, когато му вързах шала си на врата, за да го вкарам в колата.
И тъкмо потегляме с него и с мисълта „Ами сега, къде да го дяна?” и тя изскочи пред колата. Признавам си, че с току що прибрания доберман в колата, първата ми мисъл беше да продължа. Е, не през жената, но нямах идея да влизам в разговор, приличаше на луда.
Спрях след два метра, притесних се за човешкото в мен. Излязох навън, да не лае кучът през прозореца.
Жената продължи да изглежда много луда, хвана ме за ръцете и започна да ме моли да я заведа до старческия дом, бил съвсем наблизо…Не беше луда, беше бита и беше много уплашена. И наблизо нямаше никакъв старчески дом.
Разбрах че се лута по този път, по който няма пешеходци, защото бяга от сина си. Качих и нея в колата и така с две никому ненужни същества се озовах в пълен размисъл – няма приюти нито за кучета, нито за хора в нашата държава.
Тя не спираше да разказва историята си, дори не плачеше. Синът и, 45 годишен мъж пиел, биел я, когато и свършели парите от пенсията и я гонел.
Ясно – в полицията директно, те ще го озаптят този насилник, си казах и газ.
Казвам ви, наистина беше отдавна и вярвах в някакви такива неща.
В полицията стана ясно, че този им е познайник, че има няколко предупреждения, а от косата на жената липсваше кичур и там имаше кръв…
Докато давах обяснения за случилото се и споменах добермана, който бях намерила минута преди това – „О, доберман, ще го дам на сестра ми, тя обожава добермани”.
И в този ден намерих дом на изхвърления доберман, а жената остана там разплакана и ме молеше да се върна да я прибера у нас.
Тя не беше луда. Тя разбра, че ще я върнат отново в нейния ад…Такава е системата, казаха.
Р. Тонева
