Електрическият нашийник за кучета

 

 

“Представата, че трябва да убеждаваме едно живо същество, което искаме да считаме за приятел и другар, да извърши някакво действие, за да избегне физическа болка, не се нуждае от коментар!”

 

 

Стари инквизиции, нови методи

 

Коррадо Сгалби, ветеринар и президент на Италианското Дружество за приложни поведенчески науки.

Електрическият нашийник се появява към средата на 50-те години в кучешкото обучение. Казвам кучешко, защото “кинофил” буквално значи “обичащ кучето”, а тук случаят не е такъв. Той не е новост в тесния смисъл на думата. Първите подобни устройства бяха най-просто съставени от един кожен нашийник с два електрода, които докосваха шията на кучето, една батерийка и една команда, която посредством прекъсвач, включваше тока и разтърсваше кучето.

 

От методологична гледна точка, следвайки оперативната система за обучение, популяризирана от Скине (1904- 1990), електрическото изпразване трябва да се разглежда като активно наказание, т.е. много неприятно отрицателно усещане, което възниква след определено нежелано поведение на кучето. Бидейки наказание, по дефиниция то има за задача да отстрани едно поведение.

 

Така че, преди всичко то не учи, то има за задача да заличи нещо!

 

Действително, тази “хитрина” не е нищо друго освен технологична революция на прилаганите стари и изтъркани методи, за съжаление прилагани прекалено често при кучетата. И, добре е да се знае, не само при тях: преди години от САЩ дойде новината, че един родител използвал електрически нашийник за “възпитаване” на децата си, считани за трудни.

 

Употребата на сила, под формата на ритници, удари, задушаващи нашийници с вътрешни шипове, гердани, които жегват кожата между две метални точки имат същата мотивация. Начинът може да е различен, но философията е винаги същата.

 

Тази дресировъчна постановка е безспорно опасна.

 

Нито е необходима, нито оправдаема, и освен високата честота на провали, резултатите са абсолютно по-нетрайни и нестабилни, в сравнение с по-кротки методологии.

 

 

Честотата на страхови състояния или на същински фобии от нашийник, от дресура, от хора въобще и от стопани е много голяма при екземпляри, подлагани на този начин на обучение, както и възможните тежки органични травми.

 

Освен това, тези техники нерядко се прилагат върху кучета, считани за дебелоглави, глупави, защото остават неразбрани истинските причини, които обуславят поведението им.

 

следва