Защо кучетата са толкова верни приятели?

Често съм си мислила дали пък не влагаме повече емоция в това твърдение? Дали защото в човешкия свят толкова много липсва вярност и надеждност, ние преекспонираме върху Кучето тези качества?

Многогодишният ми опит с различни кучета – породисти, мелези, приютени в дома ми директно от улицата, обаче, показва само едно – макар и по различен начин, всяко от тях е показвало безрезервно доверие и любов.

Защо е така, дали е природа, дали са гени, дали е въпрос на взаимодействие с нас? Или може би това е просто стереотип?

Ние, обичащите Кучето, веднага ще дадем отговор и той ще идва от директно от сърцето:

Те просто знаят да обичат.

И учени са търсили отговор на този въпрос, защото тази кучешка вярност е наистина уникална по своята природа в нашия свят. Всички причини, които имаме, са подкрепени от науката и изследвани щателно от бихевиористите.

Защо кучетата са толкова лоялни? Ето основните осем причини, подкрепени от науката, които обясняват лоялността на кучетата.


Вие им помагате да оцеляват (и те го знаят)

Ние хората действаме като доставчици на кучета в почти всяка област. Одомашнените преди векове кучета разчитат изцяло на нас. Те не могат да следват инстиктите на своите предци, за да осигуряват ресурси за себе си и поколението си. Ние не само им осигуряваме храна и вода, но обогатяваме живота им по много начини – даваме им лакомства, даваме ласки, даваме им покрив и топлина, играем с тях, говорим им.

Кучетата са наясно, че всичко това идва от нас. Кучетата се вълнуват само като чуят потропването на паничката за храна – те знаят, че им носим храната, затова често скачат, потропват с лапи, стават по-шумни и  се стремят към нашето внимание повече от обикновено. Това показва тяхната информираност за нас и нашето намерение и действие.

Но как това предизвиква лоялност?

Кучетата ще проявят своята лоялност към нас, за да останат в положителна светлина в нашите очи. Правят така, че провизиите и мястото им до нас, което им предоставяме, да не бъдат отнети. Освен това кучетата ще проявят лоялност към нас, за да ни насърчат и в бъдеще да продължим да правим това.

Разбира се, непознати за кучето могат да му дадат лакомство. То ще го приеме, ще благодари по свой начин, но ако ние сме им осигурявали надеждно от години ресурси за оцеляване, те няма да пренасочат своята лоялност към непознатия  човек.

Те ни считат за свое семейство

Много хора вярват, че кучетата ни виждат като „вълча“ глутница. Това всъщност е невярно. Кучетата ни възприемат по-скоро като семейство. По същия начин, по който вълците се виждат като семейство, като всеки вълк разчита на друг от глутницата, така ни приеамат и нашите кучешки приятели – както при хората и членовете на техните семейства, обикновено, изпитваме чувство за лоялност един към друг. Може да се скарате с брат или сестра си, но ако някой друг ги нарани, вашата лоялност към семейството бързо ще намери израз. Това е точно същото и при кучетата. Връзките се изграждат с течение на времето и, с повтарящи се прояви на обич и любов, се формира доверие. Това се превръща във вярност и лоялност.

Те чувстват, че връзката между вас двамата е взаимна.

И по същия начин, по който вие ги успокоявате, когато навън гърми, те ще ви „защитят“ от неканен и непознат гост във вашия дом. В отговор на грижите, които вие полагате, те се стремят да направят същото за вас. Те показват своята лоялност по свой начин чрез привързаност, защита и съпричастност.

Кучето ви е създало приятелство с вас

Отвъд семейната връзка, която вие двамата споделяте, подобно на хората, кучетата ще имат предпочитания към един човек пред друг. Това е така, защото се създават приятелства между кучета и хора. Въпреки това, кучетата също създават приятелства и лоялност един към друг! Това е така, защото кучетата имат свои собствени личности като нас и някои допълващи се черти ще образуват по-силни връзки. Кучетата, които са по-привързани и обичат да се гушкат, могат да образуват по-силни връзки с по-тихи хора, които обичат да прекарват повече време у дома. По същия начин енергичните и игриви кучета, които се радват на дълги разходки, могат да създадат по-близко приятелство с човек, който обича приключенията и дългите игрови сесии.

Допълващите се личности са това, което формира по-силни връзки и приятелства между кучета и хора, но те не са единствените влияещи елементи. По-силни приятелства могат да се създадат чрез търпение или повече време, прекарано заедно. С формирането на доверие у вашето куче към вас, ще се развие и лоялността. Тези приятелства могат да възникнат в семейството или извън семейството. Всичко зависи от времето, което кучето прекарва с вас и други хора. Кучетата могат да бъдат привлечени от един човек в семейството повече, отколкото към останаилте.

Генетика

Изследване на Trut (et al. 2009 г.), озаглавено „Еволюция на животните по време на опитомяване: опитомената лисица като модел“ разглежда промените в поведението на домашната лисица в сравнение с дивата лисица. Това може да се сравни с домашното куче и как генетиката им е била повлияна с течение на времето. Те заключават, че тази принудителна еволюция е променила поведението и генетиката на опитоменото куче, за да бъде по-добре адаптирана към човешкото взаимодействие. Въпреки че стигнаха до заключението, че лисиците са били селективно отглеждани за опитомяване, кучетата са били селективно отглеждани в продължение на хиляди години по сходен начин, което ни позволява добро сравнение. Изследването завършва, като се казва, че „подобни модели на поведенческа, морфологична и физиологична трансформация при лисици, кучета и други домашни домашни любимци се предполага, че са резултат от селекцията за укротяване на дивото“.

За да опростят резултатите от тези изследвания и да ги обобщят, изследователите са открили доказателства, че одомашнените животни са генетично повлияни, за да бъдат по-опитомени. Това означава, че много опитомени животни са по-послушни, доверчиви и готови да създадат връзки с хората. Следователно тяхната генетика влияе на лоялността им и показва как ние изиграхме голяма роля в създаването на това поведение и черта.

Ние споделяме обща история

Тъй като сме били пещерни хора, до пещерите ни са бордили диви каниди. От враговете в онези времена, ние сме се съюзили, за да се облагодетелстваме едни други.  С идеята за оцеляването ни като видове –  така е започнало селективното развъждане. Кучета, които се хранят около райони, в които сме ловували и обратното – ние ги привлякохме, за да ни помагат да търсим плячка и да оцеляваме при лов. Като хищници и двата вида търсехме  плячка и всъщност го правехме по подобен начин.  Скоро започнахме да ловуваме заедно, като се облагодетелствахме, като имахме по-голяма лекота да атакуваме заедно за повече храна, която да споделяме. Това прогресира до степен, в която вълците живеят заедно с хората и започват да образуват връзки. Хората насърчавали развъждането между определени индивиди и помагали за създаването на породи с различни ползи за хората. Това е дълга история, която показва как ние като видове сме се развивали заедно.

Ние се възползваме един от друг и не само сме създали симбиотична връзка като видове, но приятелства като индивиди. Историческото влияние и дългогодишните връзки между нашия вид помагат на нашите кучета да развият естествено чувство за лоялност към нас.

Те се нуждаят от нас

Опитомяването накара кучетата да разчитат на нашата подкрепа и помощ за оцеляване и решаване на проблеми. Изследване на Udell and Wynne (2008) е озаглавено „Преглед на домашните кучета“ (Canis Familiaris) „Подобно на човешкото поведение: или защо анализаторите на поведението трябва да спрат да се притесняват и да обичат кучетата си “. Това проучване установи, че когато се предлага с разрешим проблем, кучетата често търсят помощ от своите собственици. Това показва чувство на доверие. Нашите кучета се доверяват, че ние ще им помогнем, когато се нуждаят от помощ. И тук се ражда чувство за лоялност.

Освен това, в изследването двата автори установяват, че кучетата са в състояние да реагират на съзнателни или подсъзнателни човешки сигнали дори в много млада възраст. Това намеква за идеята, че опитомените кучета имат някакво инстинктивно поведение, за да търсят човешко вмешателство при решаването на проблеми или преследването на нови препятствия. В продължение на много години ние сме формирали несъзнателно поведение на доверие и двете посоки.  Техните естествени ловни инстинкти са избледнели, както и тяхната предпазливост към нас като вид.

Сега те разчитат на нас и зависят от нашата помощ.

Кучетата изпитват емпатия към хората

Това твърдение може би звучи твърде напудрено, за хора, които нямат досег с кучешкия свят. Но тези от нас, които са споделяли живота си с куче, са наълно наясно какво означава тази куечшка съпричасност. Когато имаме лош ден, те първи ни утешават и променят поведението си. Кученце, което обикновено е хиперактивно и ще скочи върху вас, когато влезете през вратата, може да изглежда спокойно и по-нежно, след като разбере, че настроението ви е под нулата. Custance и Mayer (2012) проведоха проучване, озаглавено „Емпатично реагиране от домашни кучета (Canis familiaris) на дистрес при хората“. Те изследваха реакциите на съпричастност при различни кучета, към човешко настроение, тъга, умора и депресия.

Те откриха, че кучетата ще променят поведението си, за да се съобразят с настроението, в което изглежда, че е човекът им.

Интересното също е, че ще го направят и с непознати. Тези кучета проявяват външно хиперактивно поведение и играят при среща с нов непознат в добро настроение. Обаче, ако изглежда, че някой непознат плаче, кучето внимателно се приближаваше до него, подушва го и го подбутваше. В проучването са участвали много кучета и множеството от тях реагирали така. Това означава, че те като цяло демонстрират съпричастност към човешкия вид.

Всъщност са щастливи с нас

Handlin et al. (2015) публикува проучване на тема „Краткосрочно взаимодействие между кучетата и техните собственици: ефекти върху окситоцина, кортизола, инсулина и сърдечната честота “. Това проучване ни позволява да видим как се влияят нивата на оксиконтин на кучето въз основа на краткосрочните взаимодействия между тях и собственика им. Окситоцинът е известен като „хормон на щастието“ и се увеличава при положителен стимул, взаимодействия или фактори на околната среда. Handlin  установяват, че положителните нива на хормоните се увеличават заедно с кучешкия сърдечен ритъм около три минути след кратко взаимодействие със собственика им. Това може да се заключи, че кучетата изпитват незабавен импулс на щастие от виждането и взаимодействието с нас.

Но как това е свързано с лоялността? Когато някой ви донесе щастие, това помага да се развие положителна връзка и приятелство с него. Това приятелството има за основа чувство на взаимно доверие. Кучето се доверява, кучето изпитва щастие и ако това се случва, когато то взаимодейства с един човек , кучето развива чувство на вярност към него. Неговото щастие е избавено от човешките съмнения защо това се случва. Просто се случва и се поражда вярност.

На всички, изпитващи същите чувства към кучетата, този текст със сигурност звучи твърде сухо. При една такава взаимна връзка, често се стига до много повече емоции. Вероятно има много други причини за тяхната лоялност, които тепърва ще откриваме. С течение на времето ще се появят повече изследвания и открития в поведението, които ще позволят на бихевиористите и на нас да разберем повече нашите космати приятели.

Още по тази тема можете да четете ТУК:  Кучето никога не лъже в любовта си 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още