То има много форми и изяви, често е трудно да бъде дадено еднозначно и неоспоримо определение що е то насилие. „Причиняване на болка, страдание”…да, но различните индивиди възприемат по различен начин едно посегателство
– за едни то е нечия неадекватна реакция, за други е причинено страдание. Ние няма да навлизаме в тези дълбоки води на психологията и психоанализата, макар че в крайна сметка нещата опират там.
Ще се концентрираме само върху явното насилие, свързано с физически наранявания, болка и страдания, причинено по умисъл и жесток начин.
За насилието над животни става дума и защо толкова хора побесняват, когато се говори за това насилие?
Защо тезата за ненасилие над животните те гръмко заклеймяват като несъстоятелна, психопатия, социопатия?
Защо противопоставят неминуемо позицията: „А защитата на хората, хората са по-важни, защо не се борите за гладните деца…” и още много доводи, които трябва да превърнат в посмешище хората, които ги е грижа за животните.
Няма дилема когато говорим за насилие или/или – хората или животните. Защото ако тръгнем по наклонената плоскост на противопоставянето – тогава аз бих задала въпроса Човеците или двукраките с наченки на съзнание.
Да допуснем, че тези, които делят по този начин едно изначално зло, са хора осъзнати и с по-развити сетива за човешкото общество, което не допуска друг вид в съжителство.
Тяхно право е да искат да живеят в чисти градове, без кучешки лай, да не се страхуват от кучетата по улиците, бездомни, домашни на повод или не…Право, което те считат, че им се полага само по причина на факта, че ходят на два крака.
Не ги съдим за тези им нормални желания, съдим НАСИЛНИЦИТЕ, които без да им мигне окото, отнемат живот, само защото го считат за по-нисш от техния собствен. И това е опасен ум!
Тези хора твърдят, че ги е грижа за хората. Те вероятно не виждат насилието върху животни като насилие въобще, защото само човек е този, който може да изпитва болка. Атавизим.
Е, и нас, кучелюбителите и любителите на животни въобще ни е грижа. За Човека ни е грижа, за бъдещето на децата ни ни е грижа, за техните усмивки, добри дела, балансирани и благородни характери, за да творят един по-добръ свят. Именно затова се борим за правата на животните.
Тези хора оспорват като измислена и тезата, че този, който е способен да изтезава животно, без проблем ще посегне и на друго, по-слабо от него човешко същество. Оспорват я защото не им се чете и защото нямат аргументи.
Направихме няколко извадки по темата, които ще ви предложим тук.
Криминалните статистики сочат, че над 90% от серийните убийци започват с насилие над животни детството си. За тези, които не вярват: има проучване на един специален агент от ФБР, който е направи профили на 40 серийни убийци и 34 от тях са малтретирали и убивали животни в детството си.
В нашата съдебна практика: Кървава драма, момче, умъртвило по особено жесток начин собствената си майка, в хода на разследването служебният защитник на момчето се натъква на факта, (който не е обезпокоил никого навремето), че основно забавление на това дете е било да къса главите на живи гълъби.
Насилието над животно не е безобиден акт на разходване на агресия, а тревожен сигнал. И обществото и хората, които не обичат животните трябва да се стреснат от това.
Серийни убийци – Например, едни от най-жестоките – Ричард Куклински, Денис Радър, Гари Риджуей, Ричард Чейз, Джефри Дамър, Бренда Спенсър, Дейвид Берковиц,Алебърт Десалво,Карол Едуард Кол, Ърл Шринер и др.(списъкът е доста дълъг) признават за насилие над животни в детството си
