Статия ,публикувана в Психиатричен журнал през 2004 разкрива, че за около 10 годишен период деца на възраст 6-12 години, които са описвани като жестоки към животни, са два пъти по-често докладвани като агресивни спрямо съучениците си.
През Октомври 2005 статия, публикувана в Журнала на Общественото здраве, определя жестокостта над животни като един от факторите, които „предсказват” превръщането на детето в потенциален престъпник в по-зряла възраст.
Често унижения в детството предшестват насилието над животни от младежи.
През детството, според Алън Брантли (психолог и агент от ФБР, работил и в Националния център за анализ на Жестоките престъпления, помогнал за разкриването на много серийни убийци), серийният убиец не може да отвърне на тези, които са го унижили или наранили и затова пренася агресията и злобата си над животно, което лесно би могъл да контролира и нарани, защото е малко и уязвимо.
Подборът на бъдещи човешки жертви е вече в процес през ранна младежка възраст. Изследвания на криминалното поведение откриват зависимост между методите на убийство над животни в детството и методите на убийство на хора в по-зряла възраст.
Друго изследване показва съответстващи модели на жестокост към животни сред извършителите на често срещаните форми на насилие, включително и малтретиране на деца и домашно насилие.
Ето и няколко примера в подкрепа на тази теза. Следващият списък е просто „пример” за хора, които първо са извършили престъпления над животни и след това са ескалирали до извършване на престъпления над хора. Затова всеки път, когато игнорираме жестокостта над животни, ние допускаме възможността психическо заболяване да прерасне в човешка трагедия….
Ричард Чеиз-„Вампирът от Сакраменто“-в тийнейджърските си години имал „хоби“ да хваща малки животни – кучета, котки, зайци (включително и съседски домашни любимци),след което ги убивал и пиел кръвта им или изяждал органите им.
Веднъж убил дори котка пред очите на майка си, която обаче не съобщила за това в полицията. Няколко години по-късно убива по изключително брутален начин за няколко дни 6 души, включително и бебе. Изважда органите им, пие кръвта им и не спира с ужасяващите убийства докато не е заловен.
Патрик Шерил – убил 14 от колегите си в Пощенски офис и след това се самоубил, започнал с „отвличане” на квартални домашни животни и използването им като стръв за своето куче, което насъсквал да ги убие.
Ърл Кенет Шринер – изнасилил, намушкал и осакатил 7-годишно момче, бил „известен” в квартала си като човекът, който подпалва и убива кучета и котки. 
Бренда Спенсър – подпалва пожар в училище в Сан Диего, убивайки 2 деца и ранявайки 9 други, често измъчвала животни, обикновено като подпалвала опашките им.
Алберт Де Салво-”Бостънският удушвач”- убил 13 жени, започнал своята „история на агресия” в детството си като залавял в капани кучета и котки и стрелял по тях. 
Карол Едуард Кол – екзекутиран за 35 убийства, за които бил осъден, признал, че първият акт на насилие, който извършил през живота си е бил още в детството си, когато удушил малко кученце.
През 1987 трима гимназисти в Мисури пребиват до смърт свой съученик. И тримата имали минало на многократна жестокост над животни, започнала няколко години преди убийството на съученика им. Единият от тях признава, че дори не помни броя на котките, които е убил, защото са твърде много.
Серийният убиец Джефри Дамър – в младежките си години убивал кучета, котки, жаби и забивал главите им на кол. Няколко години по-късно агресията му ескалирала до убийство на хора.
Канел в дома си млади момчета, упоявал ги, а след като правел секс с тях, пробивал с дрелка малки дупки в мозъка им, за да ги превърне в негови собствени зомбита. След събуждането си, те ставали негови „домашни“ роби.
Не били способни да се съпротивляват. След като се насител на присъствието им, ги убивал, разчленявал и съхранявал части от телата им в дома си като трофеи. 
Серийният убиец Дейвид Берковиц-”Синът на Сам” в детството си отравя папагала на майка си. По-късно убива десетки невинни жертви, без никаква способност да спре, докато не е заловен. 
Серийният убиец Теодор Бънди разказва, че в детството си е наблюдавал как дядо му измъчва животни. По-късно се превръща в един от най-неуловимите серийни убийци в САЩ, сериен убиец, изнасилвач, некрофил.убил и изнасилил голям брой млади жени през 1970-те.
Сред най-забележимите ранни индикатори за притежаването на „потенциал на сериен убиец” е удоволствието при млади хора/деца да нараняват животни.
Те могат да измъчват, дори да убият кучета, котки и други животни, като дори след като видят резултата от действията си, не показват разкаяние или съжаление за извършеното.
Серийните убийци търсят контрол и доминиране и когато са все още деца или младежи, едно малко животно е единственото създание, над което са способни напълно да доминират.
Всеки младеж, който извършва жестокост към животни, би могъл лесно да премине границата и да се превърне в един „вече развит” убиец на хора, прехвърляйки агресията си над собствения си вид.
Триадата „Макдоналд”(също известна като триада на Социопатията) представлява сбор от 3 поведенчески характеристики, които при наличието си заедно в даден индивид се асоциират с тенденция към насилие.
Триадата за първи път е предложена от Дж.Макдоналд в “Threat to Kill”, доклад в Американския Психиатричен журнал. Триадата свързва жестокостта над животни, манията за подпалване на пожари и упоритото среднощно напикаване след 5-годишна възраст с наличието на насилствено поведение и, в частност, с вероятността да се извърши убийство.
Други статистически проучвания не намират доказателства за връзката на Триадата признаци и криминалното поведение. Но въпреки това, голям брой серийни убийци показват някои от тези признаци в детството си.
Например, едни от най-жестоките – Ричард Куклински, Денис Радър, Гари Риджуей, Ричард Чейз, Джефри Дамър, Бренда Спенсър, Дейвид Берковиц,Алебърт Десалво,Карол Едуард Кол, Ърл Шринер и др.(списъкът е доста дълъг) признават за насилие над животни в детството си .
Специалният агент от ФБР Алън Брантли казва:”Жестокостта над животни -тя не е безобиден акт на негативни емоции в психически здрав индивид,тя е предупредителен знак” Жестокостта над животни е индикатор за психологически проблеми, които биха могли и често водят до още по-жестоки престъпления над хора.
Брантли вярва, че престъпниците убиват животните като репетиция за убийството на хора. Според него насилието над животни най-вече се използва като отдушник за безсилието и гнева им.
В действителност Американската психиатрична асоциация смята жестокостта към животните за един от диагностичните критерии за поведенческо разстройство, тъй като много социопати започват с жестокост върху животни, за да придобият усещане за власт и контрол.
Окрилява ги и чувството за безнаказаност, тъй като жестокостта над животни много често остава скрита и ненаказана, освен в случаите когато самият извършител признае за това или бъде разкрит.
В крайна сметка идва момент, когато проявите на жестокост ескалират до насилие над хора. Мъчението и убийството над животни вече не задоволява „нуждата” на извършителя, тя е просто „опит”,”чернова” и един вид „генерална репетиция” за това, което насилникът иска да извърши, а именно да нарани, да причини болка и да убие човек.
Боряна Тодорова
