За Чехословашкия вълчак

Кучето, което е изгубено не е Вълк!! Женски сайт твърди, че това е вълк, после – че е хибрид, после че е чехословашки улфхунд…Като нищо ще се организират ловни хайки из София, за да отстрелят вредния дивеч.

Надяваме се скоро да бъде при хората си. Все пак това е куче, което привлича вниманието, където и да се появи.

Никой не се съмнява, че тези кучета имат много забележителен произход. Тяхната майка е природата.

Изглежда досущ като вълк. Има активни вълчи гени в него.

Мислили сте за оцеляването на най-силните? Е, така живее той. И това го прави оцеляващ и различен. Той ще намери пътя. Винаги. Ако не днес, то утре!

Ето и малко информация за породата:

Той е висок, но лек и силен. Неговата права дебела козина е сива точно като вълчата и има характерната светла маска. Той веднага ще ви прецени самоуверено, с неговите светли, поставени косо очи. Той няма да следи постоянно с поглед стопанина си, във всеки един момент знае абсолютно точно къде се намира той и какво прави.

Повече внимание винаги отделя на обкръжаващата среда – иска да има поглед върху нещата наоколо. Съвсем спокойно може да пробяга 100 километра, има чудесно чувство за ориентация и ще ги преодолее с лека скорост.

Няма следа толкова трудна, че да не може да я следва. Няма значение дали вали, дали навън всичко е замръзнало, дали е ден или нощ. Няма нещо, което той не може да постигне, ако го иска.

Строежът на тялото и козината на чехословашкия вълчак напомнят на вълк. Идеалната височина за мъжки е 65 см, за женски 60, като в стандарта няма посочена горна граница.

Тялото се вписва в правоъгълен формат, пропорцията между височина и дължина е 9:10 или по-малко. Изражението на главата трябва да е ясна индикация за пола. Кехлибарените очи са поставен и косо, а късите изправени уши в триъгълна форма са белег много характерен за породата. Зъбната формула е пълна, с много здрави челюсти в ножична захапка, като клещите са приемливи също.

Гърбът е прав, мощен и стабилен при движение, с къса област на кръста. Гръдният кош е дълъг, по скоро плосък отколкото с форма на буре. Коремът е здрав и прибран добре. Гърбът е къс, леко спускащ се надолу, опашката е високо поставена, в спокойно състояние я носи отпусната като достига до скакателната става.

Предните крайници са прави, поставени близо един до друг, лапите са обърнати леко навън, с дълги метакарпуси и голям обхват. Задните крайници са мускулести с дълга подбедрица и голяма извивка на горната страна на лапата.

Оцветяването на козината е от жълто-сиво до сребристо-сиво със светла маска. Косъмът е прав, добре прилепнал и дебел. Чехословашкият вълчак има типичния галоп, неговото движение е леко и хармонично, стъпките му са дълги. Жизнен, много активен, издръжлив, възприемчив и покорен, с бърза реакция.

Безстрашен и смел, подозрителен, но не би атакувал непознати без да бъде предизвикан. Показва огромна лоялност към стопанина си. Издръжлив на всякакви атмосферни условия. Многостранно функционален.

Много е игрив и без подходящ лидер може да бъде доста превъзбуден е необуздан.

Характер

Чехословашкият вълчак е работна порода. Предназначението и е да охранява границите и да защитава стопанина си. Трябва да е издръжлив, да може да работи много и дълго време.

И ето тук се появява проблем – той е способен да работи дълго и неуморно, но също така бързо му доскучава. Никак не обича да сменя лидера си и още повече не обича да се отнасят към него грубо и несправедливо.

Винаги си избира един водач, но защитава цялата глутница. Не обича да остава сам, още по-малко затворен в апартамента. Когато скучае или е тревожен, може да бъде доста деструктивен. Не е толкова лесен за трениране като немското овчарско куче, заради наличието на вълча кръв, която дава отражение и на поведението му.

Той е любознателно животно, с много идеи в главата и много воля.

Това е и причината да не е много „на мода” сред развъждачите. Има и някои линии, които са доста агресивни, както и други , които са доста плахи. Други пък са много лесни за тренинг. Наистина са много талантливи в следа, в спортни занимания като аджилити, каникрос.

Но, отново да напомним, това не е куче, с което можете да стартирате вашата спортна кариера или битието си на стопанин на куче въобще. Не е лесно да водиш такова куче – той не е „диванен” вълк нито пък спортна принадлежност.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още