Шапендоа – малката овчарка

Занаята си на овчарско куче Шапендоа отдавна не практикува. Днес е все по-ценено заради добрия му нрав и за необикновената му пригодност и качества за семейно куче, както и заради външния му вид – нежен и подкупващ.

Обучава се с голяма лекота

Шапендоа е  много възриемчиво за всяко обучение. Нуждае се само от обучение, което да е последователно, без да е доминантно и авторитарно.  Учи с удоволствие, но много от най-добрите му качества могат да останат неизявени ако стопанинът му не е подготвен и не се отнася със същата сериозност към уроците.

Шапендоа има нужда от ежедневни излизания, достатъчно продължителни и чести през делничните дни и от възможност да се наслаждава на продължителен досег с природата, поне в края на седмицата. Следователно, от значение е неговите хора да са активни, също обичащи живота под открито небе.

Лесното му трениране, в едно с неизчерпаемата му енергия и неоспоримите му качества, му позволяват успешно да участва в спортни дисциплини като „Аджилити“.

Не пропускайте да прочетете още за Бордър коли ТУК 

Характер

Интелигентност, паметливост, способност за лесно заучаване, силна личност – това са характерните му черти.

Весел и жив, обича да се забавлява, отлично куче за компания. Самотата му причинява голямо страдание. Той е неуморен другар в игрите с децата.

Не е нервно, нито агресивно. Умерено като поведение и няма склонност да лае без причина. Независимо от това се проявява като добро куче-пазач. Тъй като е изпълнено с енергия, има нужда както всички овчарски кучета от много движение.

Произход

Далечният произход на Шапендоа е неясен, какъвто е и на неговите братовчеди – средни на ръст овчарски кучета, предназначени да надзирават стадата, но не и да ги защитават. Тази задача се падала на овчарските кучета с едър ръст. Във всеки случай, родствената връзка с породите бордър коли и овчарка от низините изглежда очевидна.

Пропускайки най-далечното минало, това което знаем е, че тази порода, присъстваща от векове в Холандия (най-вече в провинция Дренте, район на нейния произход), е била под угрозата да изчезне през първата половина на 20-ти век. Възстановена е след Втората световна война, а по-късно – разпространена най-вече във Франция. Породата е официално призната от FCI едва през 1971 година. Класифицирана в Първа породна група.

Кучето е рядко срещано, даже и в Холандия, (където отчасти е запазило ролята си на овчарско куче), а в Европа разпространението му е било много бавно. Едва напоследък отличните му качества на куче за компания му спечелиха по-широк кръг любители.

Профил на породата

Общ вид: дългокосместо куче, мускулесто, с хармонични пропорции, тънка и еластична костна система. Малко по-дълго отколкото високо, гръбната му линия не е права, а леко извита на нивото на крупата.

Глава: черепът е почти плосък и е повече широк отколкото дълъг, макар че размерите му се подсилват от гъстия косъм. Муцуната е кръгла, има ясно подчертан стоп. Ширината на черепа малко надвишава разстоянието между стопа и тилната издатина. Муцуната е по-къса от черепа.

Очи: по-скоро големи, кафяви на цвят, разположени са почти фронтално. Очите имат жив и лоялен израз. Не трябва да се вижда белият им контур, освен когато погледът е отклонен силно встрани.

Съзъбието, ако е нормално развито, има ножична захапка, в профил и при затворена уста, долната челюст трябва ясно да личи.

Врат: силен и сух.

Уши: покрити с гъсти косми. Не са големи, по-скоро тънки, поставени високо и висят покрай главата без да прилепват. Ушите не трябва да се изправят даже когато животното е нащрек.

Гръден кош: добре спуснат, разширява се към задната си част, коремът не е прекалено прибран.

Крайници: предните са прави и с леки кости. Задните са мускулести, с добра ангулация на бедрото. Скакателната става е по-скоро ниска, мускулеста.

Лапи: големи и яки, с овална форма. Пръстите са добре прибрани един до друг, с обилно окосмяване между тях. Възглавничките са еластични и устойчиви.

Космена покривка и цветове

Косъмът е сух и фин. Особено дълъг и обилен е в задната част (трябва да достига поне 7 см), но също и върху главата (там образува гъсти вежди, мустаци и брада) и върху лапите. Космената покривка е груба, а не копринена, леко ондулирана, но не трябва да е къдрава. Подкосмието е достатъчно гъсто и има склонност да се степва.

Допускат се всички оцветки (сива, черна, бяла с черно, кестеняво, сиво-черно), с повече или по-малко бели участъци: все пак синьо-сивият цвят отиващ към черно, най-вече в областта на главата е особено предпочитан и считан за традиционно типичен за породата. Космите по краката са малко по-светли.

Опашка: дълга, окосмена и богата на ресни, добре отделена от тялото. Начинът по който я държи е отличителна черта на породата: в покой – виси отвесно, в ход е висока и извита и се движи встрани, при галоп е изпъната хоризонтално. Никога не се извива върху гърба.

Походка: гъвкава и лека, естествена и плавна като тази на другите овчарки. Обича галопа и скоковете.

Тегло и височина: женската е висока (измерено земя-холка) от 40 до 47 см, мъжки – от 43 до 50 см.

Тегло: между 12 и 18 кг.

Средна продължителност на живота: от 12 до 14 години

Склонно е да преяжда.

Шапендоа е по-скоро лакомо куче. Ето защо се налага да се внимава с храненето му. Още повече, че е достатъчно добър комедиант, за да ви разнежи с умоляващия си поглед. През първата година от живота му е добре да бъде хранено с готова храна с отлично качество. Не е лесно да се постигне баланс на елементите, от които се нуждае, за да расте здраво и силно.


Необикновената космена покривка на Шапендоа не изисква особено задължаващи грижи, тъй като тя трябва да запази естествения си вид, а освен това, прекалено честите или премного енергичните манипулации увреждат подкосмието и естествената защита на животното. Достатъчно е едно изчеткване седмично с твърда четка от естествена четина, като внимателно се оправят евентуалните възли. Козината не трябва да се реше с гребен. Сухата структура на косъма прави неподходящо честото къпане, което би увредило кожата.


Представлява интерес фактът, че Шапендоа не сменя косъма си – много изгодно за дома, в който живее и който не се пълни с косми два пъти в годината.

Как се случва възпроизводството

Първото разгонване на женската настъпва между 6-тия и 8-мия месец, но се препоръчва да не бъде чифтосана преди да навърши две и половина години, тъй като до тогава, в много от случаите, растежът още не е завършил и една бременност може да изложи на опасност телесното развитие. Разгонването настъпва на всеки шест месеца до края на живота й.

Бременността трае от 58 до 62 дни. През първия месец женската няма признаци за някакво по-особено наедряване на корема, едва във втория месец то става видимо. С наближаване на раждането женската става нервна и обикновено търси близостта на стопаните си. В такива моменти е много важно да се отнасяме към нея спокойно, с тих глас, милвайки я.

Преди раждането на кученцата бъдещата майка търси да си приготви постеля – рови сред одеалата, пуловери, въобще търси нещо меко. Подходящо е да се приготви и остави на нейно разположение „родилно сандъче“, широко и удобно (най-добре една седмица по-рано), поставено на спокойно място, отдалечено от въздушни течения.

Кучката ражда легнала странично. По време на родовата дейност има нужда да пие много вода, затова е добре в близост до нея да се постави купичка с прясна вода.

Раждат се средно от 6 до 10 кученца. Родилният процес обикновено протича без затруднения. При раждането си, всяко кученце е обвито в прозрачна плацента, която веднага след раждането майката разкъсва със зъби и поглъща.

Кърменето трае около месец и половина, но още от третата седмица на живота на новородените могат да се захранват (продължавайки да сучат майчиното мляко) четири пъти дневно със затоплено мляко. Ако някое от малките не се храни, наложително е да се направи веднага консултация с ветеринар. След около 40-50 дни малките се отбиват.

Шапендоа има само едно слабо място

Шапендоа е куче, което общо взето се радва на добро здраве. Единственият генетичен недостатък, от който може да пострада, е прогресивната атрофия на ретината, т.е. на мембраната на очното дъно, чувствителна за светлинното възприятие.


Става дума за патология, засягаща преимуществено по-възрастните животни и срещу която, поне засега, не съществува действително ефикасно лечение.


Който желае да се сдобие с кученце от тази порода трябва да се осведоми от отглеждача дали при родителите на малкото не съществува такъв проблем. Това е лесно и бързо установимо, тъй като съществува специфичен преглед (PRA), чрез който се установява дали кучето е повече или по-малко носител на този недостатък. Достатъчно е изискването родителите да са PRA-отрицателни.

Няколко съвета

Преди да вземете решение за един Шапендоа добре се информирайте за специфичните характеристики на породата. Кученцето трябва да се вземе само след като е навършило двумесечна възраст. Преждевременното отделяне от майката и от кучилото може да предизвика стресови проблеми за малкото с бъдещи отрицателни последствия върху неговия характер.

Когато избирате кученце трябва да се провери всичко в медицинския паспорт, в родословните книги. Напомняме, че педигрито се връчва едва когато животното е навършило 6-7 месечна възраст.

И накрая, внимавайте да не закупите екземпляри без документи и без санитарни гаранции.

Как да проверим дали кученцето е здраво

Кученцето трябва да изглежда бодро и игриво, макар и да е най-боязливото от кучилото. Освен това, трябва да се храни с апетит. Коремчето не бива да е подуто, а ушите да не излъчват лоша миризма. Изпъкналият корем може да е признак за чревни паразити, а миризмата в ушите – за наличие на паразити.

Зъбите трябва да са бели, венците да са светло-розови, а носната гъба – влажна и хладна при докосване, с чисти и добре отворени ноздри. Аналната област също трябва да е чиста.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още