Профил на породата
Последен валиден стандарт: 10.12.1996, породата е записана в FCI под N° 146
Група Шеста: гончета и сродни породи
Секция 3: Сродни породи. Без работни изпитания
Страната на произхода: Южна Африка. Стандарт, предоставен от Обединен клуб на Южна Африка и Киноложкия клуб в Зимбабве.
Първоначална функция: куче за лов
Средна продължителност на живота: 12 години
Зряла възраст достига на: 2 години
Височина: 63 -69 см. за мъжки, 61-66 см.за женски
Тегло: мъжки – 36,5 кг, женски – 32 кг.
Как се държи с непознати: не е приятелски настроен, без да е агресивен или плашлив.
Тип козина: гъста, къса, твърда на пипане.
Цветове: пясъчно до еленово-червено. Малки бели петънца по гърдите и на пръстите се допускат.
Степва ли се козината: не
Козината нуждае ли се от професионална поддръжка: не
Специално подстригване за киноложка изложба: не, само изчеткване
Активност: нуждае се от много упражнения и движение
Разноски за храна: средни
Доколко е лесно да се тренират: интелигентен, много лесно и бързо възприема командите. Не е подходящ за защита.
Темперамент по отношение на децата: търпелив, толерантен, привързан
С кучета: по-скоро не допуска други кучета
С котки: по-скоро агресивен
Куче за града или извън града: няма значение, но има нужда от контакт
Ще живее ли щастливо в апартамент: да, ако има достатъчно внимание
Ще живее ли в кучешка колиба: не, вечер трябва да е при семейството си.
Страда ли от студ, влага или горещина: не е придирчив, но екстремалните температури са вредни
Специални съвети: бъдете внимателни, има някои здравословни предразположености, за които трябва да сте наясно и да следите
Основни черти на характера
Куче, готово винаги за игри и движение. Много дръзко и в същото време обичливо. Поразява от пръв поглед – не само заради уникалния гребен на гърба, а най-вече с красотата и излъчването си. И с очите си – кехлибарени в черен контур, с поглед горд като на лъв – древния му враг. Родезиецът наистина е бил безстрашен ловец на лъвове, дори са го наричали lion dog.
Сега ще направим един скок назад във времето и в пространството, чак към далечните земи на Южна Африка. Когато първите европейци дебаркирали близо до нос Добра Надежда, намерили тези земи заселени от Кхоикхои или Хотентоти, дошли от областта на Големите езера. Този народ от говедари притежавал средно големи кучета, с изправени уши и нещо като гребен (ridge) на гърба. Кучетата били полудиви, с внушаващ страх нрав, но отлични и безстрашни при лов.
През 1879 година преподобният Чалз Хелм, който живеел в област от днешния Зимбабве (наричана някога Родезия), при една мисия в Южна Африка донесъл две от тези кучета на име Лорна и Паудер. Лагерът на мисионерите се намирал на място, през което често минавали и се спирали за почивка белите ловци на слонове и на лъвове. Сред тях и прочутият Корнелиус ван Ройен, който останал поразен от дарбата за лов на кучета на Хелм и пожелал да ги кръстоса със своите кучета. Благодарение на компетентността си в селекцията, ван Роейн успял да създаде по-управляеми ловни кучета, но най-вече, изключителни в лова на лъвове. Известни още като кучетата на Роейн, те много бързо станали търсени и то не само от ловците. При това всички екземпляри били наследили гребена на гърба.
Най-добрите техни качества били интелигентност, бързина и нюх: използвали ги при лов на леопарди, на павиани и на бърз дивеч, винаги с отлични резултати що се отнася до лъва. Противно на онова, в което се вярва, родезийскят риджбек никога не го нападал директно. Тяхното благоразумие и хитрост превишавали физическата им сила. Ловната техника на тази порода била изцяло основана върху съглашателството с ловеца: веднъж съгледал плячката, човекът насъсквал кучето да я преследва, но дори и след догонването й, то не трябвало да напада голямата котка, а само да я пази, доближавайки се до нея толкова, колкото да поддържа своята нападателност, но много внимавайки да избегне острите й нокти и мощните челюсти, в очакване да пристигне ловецът с пушката.
Международната киноложка федерация за дълго време го е причислявала към хрътките. По-късно е бил временно включен в група 8, тази на ловните кучета следотърсачи, за апорт и вода, преди да бъде върнат към първоначалното си класифициране. В официалната английска и американска кинология доста по-различни от тази на континентална Европа, Родезиецът намира място в Hound group, заедно с хрътките и кучетата преследвачи. Действително, тази порода е донякъде по средата между двете типологии: притежава отлично обоняние, както кучетата следотърсачи, но не атакува плячката като другите ловджийски кучета, нещо повече, Родезиецът е отличен спринтьор и ловува като хрътка.
В САЩ качествата му на бегач са добре известни и дори го използват много умело в дисциплината надбягвания на кучета върху свободен терен, с преследване на лъжлива плячка. Това не трябва да ни изненадва, тъй като в основата си днешния родезийски риджбек е резултат от целенасочени кръстоски между африканските полудиви кучета с гребен на гърба с кучетата на белите ловци, сред които пойнтери, ейрдел териери, догове и хрътки.
Ловуване, защита на фермите, охрана на семейството и имуществото: това са трите основни цели, заради които е бил селектиран Родезиецът още в края на 19-ти век. Тези три задачи и селектирането на екземпляри най-подходящи да ги изпълняват, са стабилно формирали се в неговия характер и трябва да се имат предвид, ако искаме да разберем психологията му.
