от Николай Атанасов
Ловната страст е коренно различна емоция от агресивността.
Проявява се в други ситуации и с други изразни средства. Кучето, което преследва дивеча не проявява към него агресивност.
Всички етологически проучвания върху вълци, преследващи едър дивеч са идентични – макар интензивността на емоциите в дадения момент да е много висока, преди нападението не се наблюдава никакъв признак на агресивно поведение.
В моментите на най-напрегната съсредоточеност, характерна за ловното поведение, при самоуверените животни се наблюдават връзки с елементи на игрово поведение.
При наши наблюдения сме констатирали сблъсък между ловна страст и страх. Такова е поведението на кучета от неловни породи (в нашия случай – немски овчарски кучета), които нямат опит при сбивания с котки.
Този сблъсък между ловна страст и страх се проявява в момента, когато преследваната котка не е в състояние да избяга и заема отбранителна позиция. Вътрешният конфликт в изразните средства се отразява по различен начин от конфликта между агресивност и стах.
И в двата случая изразяването на страх е еднакво, но ловната страст се проявява чрез напрегната съсредоточеност и опит за нападение, които се нарушават от отбранителните дайствия на котката.
Нито един от наблюдаваните от нас изрази при кучето не може да се сравни с признаците на агресивност, които сме разгледали в други статии.
Фигурантът, работещ със служебно куче трябва да знае, че щом животното показва зъбите си, ръмжи и наежва космената си покривка, не е добър отбранител.
Кучето, което е добър пазач винаги потиска страстите си. Лае, понякога може да издава пищящи звуци, но никога на набръчква горната си устна, не се наежва и не ръмжи.
При наши наблюдения (1989, 1990, 1994, 1996) по време на изпитания на немски овчарски кучета сме констатирали, че преди нападение голяма част от тях размахват опашка.
По този начин чрез нея те се успокояват разтоварващо. Напрегнатото куче стои неподвижно, следейки фигуранта. При най-малко движение то е готово да го нападне.
Не се наблюдава никаква проява на злоба. Ако фигурантът помръдне, кучето напада без да е демонстрирало предварително признаци на заплаха.
При куче с изразена злоба в процеса на обучението се натрупва много напрежение. Това изисква прилагането на енергични методи на дресировка, за да се прекрати безпричинното нападение върху фигуранта.
