Страна на произхода: Франция
Оригинално име: Haut-Poitou Hound
Произходът на това френско гонче е свързан с благородническо име – през 1692 година маркиз De Larye развива породата като кръстоска между няколко великолепни ловни кучета.
Най-известните прародители на породата са Шиен Сери и Монтенбьоф, произлизащи от известното Шиен бланк дьо Роа и от ирландски обонятелни хрътки, както и английски грейхаунд. Кръстоски са правени и с Фоксхаунди и Сентонжоа.
Известни като великолепни ловци на вълци през 19-ти век, тези кучета са били много високо ценени и заради техните умения в лова на зайци и елени.
През 1957 година тяхното име е сменено на Поатевин, а след като френският клуб на гончетата прави съответните поправки в стандарта, популярността им непрекъснато расте.
Характер, специални умения и тренинг
Едно много енергично, изпълнено с живот и мощ куче, здраво и бързо, което може да покрива големи разстояния в рамките на цял един ден. Не се страхува и смело се впуска в преследване на плячката през гъсти и бодливи храсталаци. Има добро обоняние, мощен глас и прекрасни умения на куче, член на глутница, използват го най-вече за лов на елени.
Като типично куче на глутницата, определено не е ситуирано да живее градски живот в апартамент. Неговият ловен инстинкт е силен и няма нужда от специални упражнения, но нещото, в което задължително трябва да бъде обучавано е да не изоставя плячката, която е открило и да се впуска в преследване на друга.
Грижи
Тъй като не е градски обитател, не е свикнал със самотата на града и не бива да бъде оставян сам. Най-добре се чувства във волиера със своите събратя.
За доброто му здраве са необходими ежедневни упражнения. Козината е къса, но трябва да се изчетква редовно. По-специално внимание да се отделя на ушите, тъй като са висящи и има опасност да се развият инфекции.
Общ вид
Прекрасен баланс на зрително гонче с глава на обонятелно. Силно и мощно, излъчва достойнство и самоувереност. Има жив и лек галоп.
Глава: дълга и тънка, със сухи кости, не е много широка. Черепът е сравнително плосък, леко спускащ се надолу като при конете, носната тръба е по-скоро дълга.
Муцуната погледната отпред е заострена леко. Единствено носът е широк, голям и изпъкнал.
Очи: големи, кафяви на цвят, контурът е в черно.
Уши: поставени са сравнително ниско, тънки и на ширина по-скоро средни по размер, леко завити.
Тяло: дълго, вратът е дълъг и тънък, без надиплена кожа. Гръдният кош е подчертано много дълбок, погледнат отпред изглежда почти квадратен – колкото е висок толкова е и широк.
Ребрата са издължени, леко повдигнати нагоре. Много мускулести слабини и добре замускулен гръб.
Крайници: мускулести и здраво поставени и заловени към тялото, създават впечатление за много мощ. Лапите са леко дълги, много дебели, вълчи.
Опашка: средна по размер, тънка, не е силно окосмена. Носи я грациозно, свободно падаща.
Козина: къс и много лъскав косъм.
Оцветяване: трикольор с черна мания или едри петна, понякога бяло и оранжево оцветени. Най-често е във вълче сиво.
Размери: мъжки – 62 до 72 см., женски – 60 до 70 см.
Тегло: около 35 кг.
