Различни съдби
Американският питбул териер и американският стафордшир териер са с общ произход: всъщност до 1936 година и двамата са били представители на една и съща порода.
Американски стафордширски териер
През въпросната година Американският кенел клуб взел решение да отвори генеалогичните регистри и да даде своето признание, но тъй като не искал да има нищо общо с кучета и оглеждачи, замесени в кучешки боеве, формулирал нова название и дал началото на отделно родословно коляно.
При това грижата за морфологичното разнообразие взела надмощие над бойните качества, култивирани до момента.
Произходът и на двете породи вероятно е същият като на всички типове „бул”, някога наричани Half&Half, доколкото са били кръстоски между булдозите от онази епоха, използвани за битки и дългокраки териери.
Не всички историци – кинолози са на това мнение: известен развъждач Ричард Стратън твърди, че питбулът отразява основно кучето, което е било селекционирано за битки, като не е имало кръстоски с териери.
Във всеки случай, през втората половина на 19-ти век някои екземпляри от тази порода пристигнали в Съединените щати, където били използвани за лов, за охрана, за водене на добитъка и най-вече за забранените вече в Европа кучешки боеве.
По това време този „спорт” се намирал в апогея си в Новия свят. През 1898 година United Kennel Club започнал да регистрира кучета като американски питбул териер. Изготвен е Стандарт и са приети правила за боевете между кучата.
Едва година по-късно боевете са поставени извън закона. Въпреки това те не са преустановени и до днес, но вече са нелегални и под ударите на закона като криминално деяние.
Няколко години по-късно друга киноложка организация – Американската асоциация на отглеждачите на кучета, узаконила питбула.
Онези години били може би най-популярните за породата, докато един от екземплярите направо влязъл в Белия дом заедно с президента Тиодър Рузвелт. Други участвали в героични акции в окопите по време на Първата световна война. Pete the Pup става звезда на екрана в известния сериал “The little Rascals and our gang”.
И все пак придобитата слава не само на боец, но и като куче за работа и компания не е била достатъчна на Американския кенел клуб.
Поставен на тясно от настоятелните искания за признаване на породата, той успял да се измъкне като изобрети ново име, което не съдържа думичката пит – от арена за битки, за да не напомня за доскорошното му мрачно минало.
Така възниква стафордшир териерът, впоследствие променен в Американски старфордширски териер, за да бъде различаван от английския му братовчед – стафордшир бултериерът.
След седемдесет години разделна селекция, американският стафордшир и американският питбул са вече две различни породи – първата шества по ринговете на изложбите за красота и е високо ценена като семейно куче, втората – е запазила максимум от темперамента и борбеността си, които ако са канализирани в конструктивна дейност, превръщат кучето в изключително куче за работа.
За съжаление, това не винаги се случва и борбите с кучета, макар и забранени, продължават да са в разцвета си сред утайката на обществото.
Извратената привлекателност на кървавите кучешки боеве и на техните герои – жертви продължава да омагьосва безотговорни хора, които извеждат като фетиши своите зле социализирани и умишлено озлобявани питбули.
Имено на тези хора се дължи днешната забрана на породата, репутацията на кучето е тотално срината. С това кърваво забавление, абсолютно непонятно за нормалните хора, те водят породата към нейния край.
Кампания за ограничаване на разпространението, забраните, различните рестрикции в крайна сметка целят унищожаването на породата като цяло. Всъщност, тези кучета не са безмилостните убийци, обрисувани от медиите.
Но истината е, че те притежават атлетичност, голяма бързина на реакциите и мощни челюсти, те се нуждаят от отговорни стопани и опитни хора, съзнаващи факта, че толерантността им спрямо други животни е много ниска и че в случай на схватка те не си служат с полу-мерки, въпреки че спрямо хора те са добре настроени, като изключим някои индивидуални случаи.
