За породата се твърди, че има уникални способности за проследяване на хора. Едно често срещано погрешно схващане е, че Блъдхаунд са наречени така поради вкуса им към кръвта, т.е. притежават качеството „кръвожадност“. Всъщност те са изключително добронамерени и уравновесени кучета. Името им произлиза от много високата степен на инбридинг и вливане на кръв от много породи за тяхното създаване.
По света има над 50 милиона души, живеещи с деменция, като се очаква този брой да се увеличи повече от три пъти през следващите 30 години, според Световната здравна организация.
Според данни на Асоциацията за Алцхаймер – шест от всеки десет души с деменция, напускат домовете си, скитат и не могат да се приберат обратно.
За хората с диагноза аутизъм скитането е често срещано явление. Според проучване, публикувано в списание на Американската педиатрична академия, около половината от родителите с деца, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, дават информация, че те се опитват да избягат от дома си поне веднъж след 4-годишна възраст.
Блъдхаунд съчетават удивително обоняние с мощни инстинкти.
Ако това ви звучи като музика за ушите, представете си как се чувстват полицаите, които следват тези мързеливи и флегматични на пръв поглед същества, докато те не надушат следата. И тогава буквално се отлепят от земята! Те стават неудържими и следват носа си, независимо колко дълго и къде ще ги отведе.
На какво се дължи тази тяхна уникална способност?
Всъщност те притежават няколко уникални характеристики, които идеално се отнасят към надушването и проследяването на дирята. Нещо, което е свързано с една характеристика на породата, която е „неудобна“ за стопаните на блъдхаунд като домашен любимец – това е тяхната склонност да се лигавят. Но точно тези лиги засилват уникалния им капацитет за успех по време на полицейска мисия: твърди се, че Блъдхаунд прилича на машина за проследяване, точно поради „лигите“ на кучето, които рехидратират следата и увеличават излъчването на миризма.
Полицаите са изключително благодарни на кинолозите и учените, които изучават и тестват тази порода. Защото това им позволява да бъдат успешни в много мисии за намирането на изчезнали хора, които биха били обречени, ако не бъдат намерени навреме. Супер уменията на тази порода ще породят страхопочитание, дори да ви звучи неправдоподобно.
Местно полицейско управление във Флорида, което работи с блъдхаунди, публикува на сайта си petrescuereport.com:
След като кучетата и техните човешки партньори започват да претърсват гористите местности, 3-годишният Едрик, който е диагностициран с аутизъм и е обявен за изчезнал, бива намерен за 28 минути. Детето е открито само на 200 метра от дома си, но територията наоколо е трудно проходима и покрита с гъста гора и трънаци. За щастие, детето е намерено само с множество драскотини и ухапвания от насекоми.
Шериф Джонсън внедрява в управлението блъдхаунди като проследяващи кучета и само за една година те откриват 9 лица, сред които изчезнали възрастни граждани, престъпници, обявени за издирване и изчезнали деца.
А какво ще кажете за онези шантави на вид големи, меки, висящи уши? Е, въпреки че сякаш са в излишък, изглежда, че точно тези две „завеси“ възпират вятъра към муцуната му и играят жизненоважна роля, особено полезна за целите на полицейското проследяване. Увисналите уши на Блъдхаунд блокират вятъра, така че относително чистите миризми достигат неразредени“за обработка“ до мозъка на кучето. Сигналите, които той получава от обонятелните сетива, позволяват да се идентифицира съвпадение на химичния състав на дрехите на изчезналия човек или отхвърлянето му като несъотносимо към предоставената за търсене миризма.
Всички сме виждали това в криминални сериали: на полицейското куче се предоставят дрехи, напоени с миризмата на човек, който бива издирван, кучето подушва и тръгва.
Интересното при тази конкретна порода е, че след като блъдхаундите „рехидратират“ оставената мирисна следа с кучешки слюнка, техните дълги и плътни уши след това пренасят този [обогатен] аромат към носа им. Ноздрите им са снабдени с големи мирисни жлези отвътре, които могат да прехвърлят информацията към техния мозък. Когато миризмите съвпадат, кучетата стават направо неудържими.
Представяме ви Реми
Това е великолепното полицейско куче, порода Блъдхаунд. Той се превърна в местен герой в Ню Джърси: благодарение на него, само за една година, са намерени 75 изчезнали от домовете си хора.
Полицейското управление в Мейууд също използва уникалните умения на блъдхаунд, за да проследяват и намират хора, страдащи от деменция, аутизъм или други болести, които са се отдалечили и са се загубили.
Има създадена програма, чиято цел е да бъдат събирани комплекти с миризми, които кучетата използват за идентифициране на изчезналия човек и проследяването му.
Отрядът със служебни кучета K-9 на Maywood си партнира с Find’em Scent Safe, организация, която предлага комплекти за събиране на човешки миризми, които семействата с болни или страдащи от когнитивни разстойства, Алцхаймер или деменция, и деца с аутизъм могат да приготвят сами и да ги предоставят за съхранение.
Работи по следния начин: Миризмата от човека, склонен към бягство, се взема и нанася върху парче марля, след това се заключва в пластмасова кутия и се съхранява в архива. Ако човекът изчезне, Реми има бърз достъп до миризмата и може да започне да действа веднага.
„Всяка програма, която е предназначена да гарантира безопасността на хората с деменция, особено тези, които са в скитащ етап, е от полза за общността “, каза Ранди Лернър, говорител на Асоциацията на Алцхаймер от Ню Джърси.
Изчислено е, че рецепторите за обоняние на блъдхаундите са 40 пъти по-мощни от тези при хората. Програмата Find’em Scent Safe може да помогне на Реми да си свърши работата по-добре и по-бързо, а времето в случаите на изчезнали хора е определящ фактор за спасяването на живота им. Никълс, човешкият партньор на Реми, казва, че да видиш Реми в действие предизвиква странни възклицания на възхищение у хора, които не са го виждали как работи.
„Имахме тежък случай с изчезнало дете във Франклинските езера“, каза Никълс. „Беше пълно с полиция, пожарни камиони, хеликоптери, но детето беше открито едва след като Реми се появи на терен, намери следата и от гърлата на всички излезе едно дружно „Оооо, Уау!“
(Използвани са извадки от репортаж на местен репортер : Katie Sobko, за NorthJersey.com).
