Сн. Artem Maltsev/unsplash
„В природата има перфектен баланс“ – това е твърдение, което приемаме напълно без условности. В природа, обаче, за да оцелее един, друг умира – така работи баланса в природата. Сантименталността тук няма почва. Когато става дума за кучето – то живее със и сред хората. То е зависимо от хората. Такав е неговият път като вид през вековете.
Другото твърдение, което приемаме също така безусловно, е: „ Не всеки дом трябва да има куче, но всяко куче трябва да има дом.“ Така стигаме до въпроса:
Възможно ли е всяко куче да има дом?
Според нас – едва ли, ако ги оставим на природата им и те на всеки шест месеца дават живот средно на 5 кученца.
Вероятни отговори:
- Да, при положение, че собствениците са осигурили дом на поколението преди да заплодят кучето си.
- Да, ако женската по време на разгонването не се извежда навън и няма опасност от нежелано заплождане.
- Не, много кучета живеят по дворовете, няма как да бъдат опазени по време на разгонване.
- Не, много кучета биват изхвърляни от стопаните си и тези, които оцеляват, раждат на всяко разгонване.
- Намират се добри хора, да ги приберат, другите – такъв им бил късметът – в чувалче и в реката.
- Да, ако нерегламентираното заплождане бъде забранено.
- Да, ако има кой да спазва разпоредбите и има кой да контролира спазването им.
- Да, ако се кастрират/стерилизат кучета, които не са част от развъдните програми на киноложки клубове, където има ограничения за възраст на заплождане – минимална и максимална, както и позволено заплождане през едно разгонване.
- Кой го е грижа? Това е само едно животно и се грижа за него докато ми служи.
Много собственици на домашни любимци смятат, че женската трябва поне веднъж да изпита радостта от майчинството или че тяхното мъжко куче ще се чувства по-малко мъжествено, ако е кастрирано. Животните просто не „мислят“ по този начин. Голяма част от собствениците на домашни любимци не са склонни да кастрират своите домашни любимци по различни причини:
- Финансови ограничения
- Страх от упойка
- Липса на разбиране за ползите
- Убеденост, че това е грях срещу природата.
Тези опасения може да изглеждат основателни в някакви граници.
- Стерилизация и кастрация – това е еднократна операция и е в рамките на 120 лева за дребните кученца до 200 лева за кучета над 40 кг.
- Днес анестезията във ветеринарната медицина е равностойна като качеството с тази в хуманната медицина.
- Естествено, ако кучето не е в добра кондиция и има сериозен здравословен проблем, кастрацията би била ненавременна и опасна. Ако все още не сте убедени, че кастрацията на вашия домашен любимец може да доведе до по-щастлив и по-дълъг живот, помислете за следните предимства:
Стерелизацията на женското куче драстично намалява риска от рак на млечната жлеза, който е фатален за около 50% от кучетата и 90% от котките.
Кастрацията на мъжкото куче елиминира риска от рак на тестисите.
Помагате за ограничаване на пренаселването с домашните любимци, за които няма дом.
Предотвратява разгонването, елиминира виенето, плача, нередното поведение и кървавото вагинално течение, маркирането от страна на мъжките, бягството, битките с други мъжки.
4. По-големият грях е към живота на нежеланите кученца – давени, убивани, страдащи от глад, жажда, болести, краста, бълхи, мраз, жега, изхвърлени в нищото, прегазвани по пътищата, давани живи за храна на едри влечуги, ползвани за спаринг-партньори за незаконни битки и още и още… Няма начин геометричната прогресия да бъде прекъсната свисше. Просто няма толкова домове, за всички тях, дори и при най-добро желание.
По-старите домашни любимци, които са стерелизирани или кастрирани, могат да избегнат различни видове рак и инфекции. Ако пък сте прибрали куче от улицата – можете да го направите напълно безплатно в някои клиниките, които роботят по програми за кастрация. Ако се поинтересувате – ще намерите. Ако пък си вземете от приют – то вече е кастрирано, чипирано, освободено от данък.
Рисковете
Никой не твърди със 100 % убеденост, че най-нормалното нещо е кучетата да бъдат кастрирани. На кантар се слагат плюсове и минуси и идеята е минусите да бъдат сведени до минимум.
От изключителна важност е възрастта, на която се прави тази операция. Най-общото мнение е, че е безопасно да се направи кастрация/стерилизация на 5-6 месечна възраст. Попадам на твърде много статии, директно превеждани с Гугъл преводач и, за съжаление, там без никакво съмнение се препоръчва точно тази възраст, преди първо разгонване.
Ние не сме привърженици на толкова ранно кастриране, освен в случаи на кучета без дом, които обитават улици и квартали, които нямат шанс да бъдат приютени.
Някои изследвания сочат, че ендокринни нарушения, затлъстяване и инконтиненция на урина могат да бъдат свързани със статута на стерилизация и възрастта, на която се извършва процедурата.
Какво показват изследванията за стерелизация и кастриране на домашни любимци?
Калифорнийският университет провежда проучване на голдън ретривъри през 2013 г., което обърна света на ветеринарната медицина по отношение на ранното кастриране. Не на кастрирането по принцип, бихме искали да отбележим.
Според проучването ранната стерилизация предотвратява много проблеми, но също така изглежда, че увеличава риска от други заболявания, като разкъсване на краниалния кръстосан лигамент, хемангиосаркома (злокачествен рак на обвивката на кръвоносните съдове), тумори на мастоцитите, лимфосаркома и дисплазия на тазобедрената става. Необходими са още проучвания за връзката между възрастта на стерилизация и появата на някои заболявания. Както и предраположеността на някои определени породи към тези заболявания.
Решението за това кога да кастрирате трябва да бъде взето съвместно с вашия ветеринарен лекар.
Има ползи от кастрирането/стерилизирането след пубертета, които са свързани с намаляване на риска от някои видове рак при определени породи, възможно подобрение на поведението, свързано с пола. Трябва да се държи сметка за здравето на животното и, определено, кастрацията в твъде млада възраст не е препоръчителна.
Ние считаме, че ако сте решили да кастрирате/стерилизирате домашно куче, добре е това да се направи след като то е достатъчно голямо, за да сте сигурни, че физиката му е напълно развита.
За различните породи и различните размери кучета периодът на растеж и достигане на пълна физическа зрялост трае различно време. Счита се, че дребните породи на около 15 месеца са завършили физическото си развитие, докато при по-едрите това се случва около тяхната двугодишна възраст. Това означава, че трябва да подходите напълно индивидуално и не можем да говорим за оптимална за всички кучета възраст.
Но ако кучето е безстопанствено, ако вие не можете да се ангажирате да го приемете в дома си за постоянно, но бихте могли да се погрижите да не се раждат на всеки 6 месеца нежелани от никого кучета – то си струва риска от едно по-радикално действие. Бихте могли също да го обгрижвате, да му търсите дом. Някои от тях живеят напълно сносно, обичани и приемани от харота в квартала. А и никой не е казал, че горепосочените заболявания непременно ще се развият.
Помощ за вашия домашен любимец преди и след операцията
Спазвайте предхирургични съвети, които касаят поемането на храна и вода часове преди самата операция.
Вашият ветеринарен лекар също ще ви даде следоперативни инструкции, които да следвате. най-вероятно, вашият домашен любимец ще изпита известен дискомфорт след операцията, има болкоуспокояващи, с които той лесно ще преодолее този период.
От своя страна вие трябва:
– да осигурите тихо и спокойно място, за да се възстанови на закрито и далеч от други животни.
– да не му позволявате да тича и скача до две седмици след операцията или толкова дълго, колкото вашият ветеринарен лекар препоръчва.
– да внимавате да не ближе мястото на разреза (което може да причини инфекция), като го разсейвате с някакви лакомства или играчки, или с помощта на медицинска яка.
– да не го къпете най-малко десет дни след операцията.
– да проверявате мястото на разреза всеки ден, за да сте сигурни, че заздравява правилно.
Ако забележите зачервяване, подуване или изпускане на мястото на операцията или разрезът е отворен, незабавно се свържете се с вашия ветеринарен лекар. Също така се обадете на вашия ветеринарен лекар, ако вашият домашен любимец е летаргичен, има намален апетит, повръща или има диария или други проблеми след операцията.
