Работните качества на кучето се предават по наследство, част 2
Впрегатните кучета били обособени по три качества – скорост, издръжливост и сила на тягата.
Скоростта се оценява по способността (1) или неспособността (2) кучето да тича със скоростта на групата:за спринтьорите това е 28−40 км/час, за бегачите на дълги разстояния – 19-28 км/час
Издръжливостта – за преодоляване на дистанцията в добра форма (1), в лоша форма (2) или отпадане (3). Разстоянието за спринтьорите било 13−48 км, а за втората група – 1550−1800 км.
Силата на тягата оценявали по силата на обтягането на индивидуалните хамути на всяко куче във впряга: първите дърпали силно и равномерно, вторите – неравномерно, а третите -лошо.
Впрегатните кучета си имат своя генетическа картина
За генетически анализ на всички кучета използвали панел от 96 маркера — къси фрагменти от ДНК — микросателити. Оценявали присъствието на един или друг маркер в генома.
Резултатите са показали, че аляските впрегатни кучета имат свой собствен генетически профил. Но спринтьорите и бегачите на дълги дистанции се разделили на два подкласа.
От всички изследвани породи, 21 в една или друга степен генетически се пресичали с впрегатните кучета, което означава, че вероятно имат своята роля в произхода на породата.
Във всяка група учените отделили по пет кучета-лидери и пет кучета-аутсайдери. Сравнили ги помежду им. Оказало се, че при лидерите има повече специфични генетически признаци с аляските впрегатни кучета, отколкото аутсайдерите.
Това не е нищо друго, освен доказателство за връзката на генетиката с работните качества. И че те се унаследяват от поколенията.
От къде идват скоростта и издръжливостта
Накрая биолозите изчислили откъде кучетата са наследили едни или други черти и характеристики. В генома на спринтьорите те намерили по-голямо влияние на кръв на ловни кучета,такива породи като пойнтер, салуки, грейхаунд.
При кучетата от втората група преобладавали гени от аляски маламути и сибирски хъскита – те им дали своята издръжливост.
И накрая при кучетата, които показали най-добри резултати при оценяването на силата на теглене – привнесените гени били от американски стафордширски териери.
При впрегатните кучета учените също оценявали и степента на инбридинга – близкородственото съешаване. Оказало се, че при тях инбридингът е до 5 пъти по-малко отколкото при чистокръвните кучета.
А хетерозиготността — различни алели на един и същи ген – по-висока. Затова и за аляските впрегатни кучета не можем още да говорим за чиста порода.
Интересно е,че спринтьорите се оказали по-малко инбридни и с по-висока степен на хетерозиготност от бегачите на дълги разстояния.
Повече от половината от генетическите маркери при аляските прегатни кучета идват от древни породи кучета, одомашнявани в Азия.
Учените предполагат, че първоначално това са потомци на кучета, които са мигрирали заедно с хората в Аляска през Беринговия проток.
И когато хората се заели сериозно със селекцията на кучета, които да им помагат в тежките условия, местните животни започнали да се кръстосват с различни породи.
(Статията за генетиката на впрегатните кучета е публикувана в списание BMC Genetics.)
