Кавказка овчарка
Според една от версиите, древните предци на породата са тибетските овчарски кучета, които са попаднали на територията на Кавказ преди повече от 2000 години и са били използвани по планинските пасища за охрана на стада.
Големите и дълги преходи в планините, рязката смяна на климатичните условия, защитата на стадата от вълци и единоборството с тях са развили и затвърдили в кучетата сила, ловкост, смелост, неподкупност и издръжливост.
Такива качества позволяват на кучетата от тази порода да бъдат използвани почти във всички райони на Русия.
Вроденото им засилено внимание към обкръжаващата ги среда, злоба, недоверчивост към непознати правят кавказката овчарка едно от най-надеждните кучета за охрана.
Основните райони на разпространение са Грузия, Армения, Азърбейджан, районите на северен Казказ и Астраханска област.
За планинските райони на Задкавказието са характерни по-едри кучета, с мощно и масивно телосложение, с груба и дълга козина. За степните райони – те са с по-леко телосложение и по-къса космена покривка.
Стандарт
Общ вид: Едро куче с груб тип телосложение, с масивни кости, силна и обемна мускулатура. Форматът е по-скоро разтегнат. Половият деморфизъм – ясно изразен. Мъжките са по-едри, масивни и с по-тежки, големи глави, с изразена грива.
Харакетр и поведение: Поведението е самоуверено, уравновесено, спокойно. За породата не е характерно неуверено поведение и излишна възбудимост.
Важни пропорции: Долната граница на ръста за мъжки е 68 см, за женски – 64 см. Желателен е по-големият ръст при пропорционално телосложение. Съотношението на дължината на муцуната към черепа е 2:3.Кучето не бива да изглежда висококрако или приземисто.
Глава: едра, масивна. Черепната част е широка и обемна, с развити скули. Челото е широко, леко изпъкнало, разделено от недълбока бразда, с видими, но не силно изразени надочни дъги. Стопът е забележим, но не рязък, не е дълъг.
Муцуната е масивна, обемна, затъпена, добре запълнена в основата и под очите, плавно и равномерно стесняваща се към носната гъба. Дължината на муцуната е малко по-малка от дължината на черепа.
Устните са дебели и плътни, носната гъба е голяма, черна, при светло-бежовите екземпляри се допуска по-светло оцветена.
Зъби: пълен комплект, бели, големи, добре развити, плътно прилягащи един към друг. Основата на резците е разположена на една линия. Захапката е ножична или клещовидна независимо от възрастта.
Очи: Неголеми, овални, тъмни, косо и дълбоко поставени и и раздалечени.
Уши: висящи, неголеми, високо поставени, купират се ниско.
Шия: мощна, малко по-къса от главата, поставена под ъгъл 30-40 градуса по отношение на линията на гърба. Допуска се незначително увисване на кожа по шията.
Тяло: холката е ясно очертана, добре развита, широка, мускулеста, издигаща се над линията на гърба.
Гръб: широк, прав, силен и мускулест.
Поясница: къса, широка, мускулеста, леко издадена.
Крупа: широка, мускулеста, с умерена дължина, окръглена, почти хоризонтална.
Гърди: спуснати до линията на лаките и по-ниско, дълги и широки, кръгли в сечение. Ребрата са видимо извити, лъжливите са много добре развити. Предната част на гръдния кош леко е издадена по отношение на раменно-лопатъчните стави.
Коремът е умерено повдигнат.
Опашката е високо поставена, в спокойно състояние е отпусната, достига до скакателните стави. Сърпообразна или завита на колело.
Предни крайници: при поглед отпред са прави, успоредни и широко поставени. Лопатките и раменните кости са дълги, ъгълът на съчленяване е около 100 градуса.
Дължината на предните крайници до лакета е леко по-голяма или равна на половина от височината в холката.Предраменете са прави, масивни, в сечение – кръгли, мускулести, умерено дълги. Лакитите са ориентирани направо назад.
Лапи: къси, масивни, поставени почти отвесно.
Задни крайници: при поглед отзад – прави и паралелни, леко изправени в коленете и скакателните стави. Бедрото не е дълго, скакателните стави са силни, широки, лапите са големи, кръгли, сводести.
Движение: спокойно, не е забързано. Характерен алюр – тръс, при ускорение преминава в тежък галоп. При движение краката трябва да се движат праволинейно, като предните крайници се приближават към средната линия.
Кожа: дебела, достатъчно еластична.
Космена покривка: права, груба, с гъст подкосъм. На главата и предната страна на краката е по-къса, плътно прилягаща.
В зависимост от дължината на космената покривка се различават два вида: дългокосмести – с удължен осев косъм. На шията те образуват грива, по задната част на краката – т.нар. гащи.
Дълга козина покрива опашката от всички страни и я прави дебела и пухкава, при късокосместите – гъста, относително къса козина, грива, гащи и подвес от вътрешната страна на опашката – липсват.
Козината не е прилепнала, дължината на косъма е не по-малко от 4 см. в областта на поясницата.
Оцветяване: Разнообразно: сиво – от тъмно сиво, почти черно, до светло сиво, вкл. зонарно сиво; рижаво – от тъмно-рижаво до светло-бежово, вкл. зонарно рижаво; бяло; тигрово – от тъмно-тигрово почти черно, до светло-бежово тигрирано.
При еднотоновите оцветявания се среща черна маска, бели петна на гърдите, корема и лапите, както и на края на опашката. При всички цветове са задължителни тъмни линии по устните и клепачите.
Височина в холката: мъжки – не по-малко от 68 см, женски – не по-малко от 64 см.
Желателен ръст: мъжки 72 – 75 см., женски 66 – 69 см.
Дисквалификация
Поведение/темперамент: плашливост, холеричност, неуправляема агресивност
Общи вид: мъжки екземпляри от женски тип,
Зъби/захапка: всяко отклонение от стандартната захапка, отсъствие на който и да е зъб.
Козина: мека, вълниста, много къса
Оцветявне: Черен цвят във всички вариации (освен черна маска), тъмно червено или синьо. Генетично слаба пигментация: пепеляво в съчетание със сиво пигментирани устни и клепачи и светли очи. Пясъчни или светло-рижи в съчетание с кафяви клепачи и устни и кафява носна гъба и светли очи.
Крипторхизъм: едностарнен или пълен
