Социална несигурност и страх съпътстват кучето през целия му живот, когато развитието му в ранната възраст е преминало в „кучешки фабрики“ без достатъчна социализация със себеподобните и хората.
Кучетата, отглеждани в клетки, когато вече са пораснали, винаги са „трудни“ и често хапят. Особено в ранната фаза на развитие (изключително чувствителен период, в който кучето се учи и запомня много) едно куче се формира под въздействие на заобикалящата го среда и наследствеността.
В този период разрешаването на конфликти се упражнява чрез играта. Кучета, отглеждани изолирано или еднообразно, показват често в дадена ситуация невъздържанo, прекомерно нападателно или отбранително поведение, извор на значителен брой потенциално опасни моменти. Такова поведение най-често е резултат на социална несигурност и страх.
Принадлежност към порода и произлизащата от там „опасност“.
От биологична гледна точка определението „опасна порода“ е необосновано, научно погледнато това няма смисъл, както не е доказано, че една кучешка порода по презумпция е „опасна“, без да се вземат под внимание зависимостта между генетично програмирани начини на реакция и заучени чрез обучение действия.
Списъците на породи опасни кучета са по-скоро дезинформиращи, защото са лишени от обективност и водят до злоупотреба с кучета, поради това, че правят тези породи привлекателни за определена клиентела, която търси точно това.
Изброяването на опасни породи може да утежни и без друго не лекото отглеждане на тези кучета, защото съседите пускат ненужни клевети до съдилищата, а от друга страна собствениците на такива животни биват до такава степен психически тормозени от околните, че някои се принуждават да дадат кучето си в приют – това също усложнява проблема и го прави нерешим.
От това страдат самите кучета – някои от тях сменят собственика си от 5 до 7 пъти или остават неосиновими. Всичко това увеличава вероятността те да се превърнат в проблемни кучета, трудно преценяващи и опасно реагиращи.
Наименованието „бойно куче“ не би трябвало да се използва повече, защото предубедено настройва общественото мнение и, от друга страна служи на грешната група собстеници.
Трябва да подчертаем, че не всички породи кучета са еднакви и, разбира се, има сериозни разлика в поведенческите им характеристики.
Кучетата не се раждат като чисто бял лист, привичките и поведението им, както и нормите на реакция могат да бъдат много различни и показателни за дадена порода, освен това могат да бъдат и генетично обусловени, но въпреки това се развиват постоянно, при прецизно диференцирано взаимодействие с дразнителите от околната среда на кучето. Така се стига до изключително различно формиране на поведението на животните от една порода.
Това важи особено за агресивното поведение.
При биологично насоченото развъждане, отглеждане, изграждане и възпитание, породите с относително кратко бойно минало, не би трябвало да се смятат за по-опасни от други, големи и силни кучета.
Те могат да са дори много по-уравновесени и предсказуеми.Така, например, американският стафордширски териер е подходящ за работа при откриване на затрупани от бедствия хора.
Тези породи трябва да принадлежат на хора със задълбочени познания на кучешкото поведение и опит с тези породи.
Рекламата на Bull-породи с вълнисто папагалче на главата или бебе на гърба също не отговаря на истината, защото кучета от тази и подобните й породи не са подходящи за първи избор за куче на семейства с деца в ранна възраст.
Това важи и за други големи породи, които стават все по-модерни, за съжаление особено сред безстрашни собственици, които си избират куче просто по външния му вид.
(продължава)
