Немско овчарско куче

Царят на породите

Произходът на немското овчарско куче може да се определи като скорошен: породата е официално родена през 1899 г, годината, в която е бил публикуван първият стандарт, но селекцията й вече се е извършвала в Германия няколко десетилетия.

Първите „дойче шаферхунд“ били представени на изложение в Хановер през 1882 г, предизвиквайки значителен интерес сред публиката, която още не познавала нито морфологията, нито поведенческите й характеристики.

Породата е била създадена през втората половина на XIX век, най-вече в резултат на германската политика на колониална експанзия, упорито провеждана от нео-канцлера на Райха Хлодвиг фон Хоелохе-Шилингфурст.

В тази атмосфера на реваншизъм спрямо останалата част на Европа и на силен пангерманизъм, мнозина кинофили чувствали нужда да бъдат създадени породи за защита, които да са напълно германски – за внедряване във войската с оглед да бъдат пометени окончателно традиционните до тогава военни кучета: ердейл териерите и коли.

Били създадени четири породи, силни и подаващи се на обучение: ротвайлер, доберман, боксер и по-късно – немското овчарско куче.

Истинският баща на породата бил кавалерийският офицер Макс фон Стефаниц, който придобил кучето родоначалник Хоранд фон Графрат, записан под номер 1 в Книгата за развъждане на германския клуб.

Хоранд станал пряк родител на Хектор фон Швабен и Утц фон Хаус Шутинг, главни представители на линията възпроизводители, от която произлизат почти всички днешни екземпляри.

Horand v Grafrath S.Z.1 (легналият) и Mari v Grafrath S.Z.2 – първите две овчарски кучета, регистрирани в Германия

Кучето и вълкът

Често немското овчарско куче бива наричано куче вълк или куче вълча порода, предвид външния му вид и структура, които много напомнят тези на първобитното куче, одомашнено преди повече от 15 хиляди години и е пряк потомък на дивия вълк.

Всъщност, в основата на селекцията на немското овчарско куче няма кръстоски с вълци, а по-скоро на различни овчарски кучета от Западна Европа, станали също родоначалници на множество други овчарски породи – френски, белгийски, холандски.

Не се знае със сигурност дали породата се е родила случайно или в резултат на планомерна селекция. Но знаем със сигурност, че е получила развитие най-вече в Тюрингия, във Вюртемберг и в двете Саксонии след кръстостване на различни немски водачи на стада, като например масивното овчарско куче от южните области и вълнистото куче от Хановер – дребно, живо и много лесно подаващо се на обучение.

Следва – Пътят към популярността

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още